Том Кланси - Властта на президента

- Надясно! Надясно!

Конуей не знаеше какво става, но го послуша. И осъзна, че Пейдж е извадил автомата си от таблото и се прицелва навън през отворената врата.

- Завърти се на сто и осемдесет и дръж! - викна Дре Пейдж.

Конуей се подчини. Оставаха само седем метра до покрива, но като погледна край Дре, забеляза група мъже, които се катереха по едно въже към покрива от балкона на деветия етаж. Очевидно не искаха да изкачват стълбището, което със сигурност щеше да е под обстрел.

Дре се прицели и откри огън по четиримата мъже. Събори един от покрива и той падна на улицата на повече от тридесет метра надолу. Друг падна на място, на покрива. Последните двама се шмугнаха под ръба на хеликоптерната площадка, но бойците от „Делта“ видяха какво става и ги нападнаха.

Конуей кацна след секунда и на пейката от дясната му страна завързаха пленник с качулка. Операторите се вързаха бързо, като двама от тях изглеждаха ранени. Конуей наблюдаваше преди всичко вратата на изхода към стълбището пред носа на хеликоптера. Знаеше, че във всеки момент тя може да се отвори и врагът да нахлуе.

Някой каза по радиостанцията:

- Трябват ни тридесет секунди!

- Майната им на тридесетте секунди - извика в отговор Конуей. - Трябва да излитаме веднага!

Погледна през рамо и забеляза, че част от мъжете стрелят по другия изход от стълбището. Във всеки момент хеликоптерът му можеше да пострада от куршуми. Стисна автомата си, докато чакаше, и се наведе навън, за да се прицели назад.

Но в този момент по радиото се обади Пейдж:

- От моята страна сме готови. Трима пътници са вързани и готови.

От своята страна Конуей забеляза двама пътници. Единият беше пленникът. Пилотът се обади на водача на екип,Делта“:

- „Черен вълк две-шест“. Готови сме за излитане с петима, включително пленника. Потвърдете правилно ли е.

- Правилно е, „Две-шест“. Махай се от шибания покрив.

- Разбрано.

Хеликоптерът се издигна в нощта. Мъжете от външната му страна откриха огън по още нападатели, които излязоха от балкона. Конуей знаеше, че трябва да лети по посока, обратна на мястото, от което стрелят, затова излетя над западната стена, а после се спусна рязко като камък до нивото на улицата с надеждата, че въоръжените мъже на балконите няма да го улучат.

Дом Карузо се хвана за ремъка, който го държеше към хеликоптера, и стисна очи. Сигурен беше, че ще се забият на улицата, но както всеки път досега, хеликоптерът изравни и гръбнакът на Дом плати цената за това. Карузо остана със затворени очи почти половин минута, а когато ги отвори, с радост установи, че отново летят над вода.

Полетът обратно до „Бориспил“ премина също така неприятно, както и насам. Неведнъж Доминик смяташе, че ги следят хеликоптери, защото пилотът изпълняваше всевъзможни шантави маневри за бягство.

Нестеров, който седеше до Доминик, повърна. От долния край на качулката потече бълвоч и Карузо завря ръката си отвътре, за да почисти с ръкавицата си лицето на мъжа и да не позволи той да се задуши.

От това му се приповръща отново, но вече нямаше какво да предложи на гората под себе си.

Джон Кларк стоеше сам на стоянката, когато хеликоптерите пристигнаха. Гледаше как разтовариха най-напред тежко ранените бойци от „Делта“, за да ги качат в линейки, след което сложиха двама мъртви американци в чували.

Леко ранените мъже отидоха с малко помощ отстрани, където медиците от ВВС се погрижиха за раните им.

Накрая от хеликоптерите излязоха натъртени, охлузени и уморени останалите и поведоха ценното си притежание - руснака с оповръщаната качулка.

През това време Мидас се озова до Кларк. Стисна ръката му.

- Твоите момчета се справиха адски добре. Не знам как да ти благодаря.

Кларк отговори мигновено:

- Знам как. Искаме да говорим с Нестеров. Дай ни пет минути.

- Ако питаш мен, можеш още сега да го откараш зад тази постройка и да го биеш с гумени маркучи. Защо искаш да говориш с него?

Кларк обясни набързо, че той и хората му имат информация за Нестеров, с която ще могат да компрометират други членове на руското правителство. Не даде подробности, но завърши полуобяснението си с думите:

- Смятаме, че това е възможност да накараме Русия да напусне Украйна. Може и да не е така, но си струва да опитаме.

- Напълно съгласен съм - каза Мидас. - Какво пък, по дяволите? И без това наруших почти всички правила досега. Нищо не пречи да дам пленника си на едни цивилни, за да си побъбрят. Но не повече от пет минути. Трябва да го подготвя да излети оттук до час.