Том Кланси - Властта на президента

Карузо вече позеленяваше при мисълта за онова, което предстои.

Динг отговори:

- Не се тревожи за нас. Ние ще сме вързани. Ако не фраснеш хеликоптера в някоя стена или в земята, ние ще сме си окей.

Конуей кимна.

- Когато стигнем, момчетата на другите хеликоптери ще се спуснат по въжета до изходите по покрива и хеликоптерите им ще се махнат от пътя ни. Аз ще кацна на покрива и искам веднага да се откачите от мен. Излитам и се връщам над реката, където ще чакам да се обадите да дойда и да ви взема.

- Добре звучи - отвърна Динг.

Поговориха още минута-две за вероятността да си тръгнат с пленник, както и за евентуално евакуиране на ранени. Динг не мислеше, че има голяма вероятност човек да се измъкне от покрива на хотела, без да го прострелят, и остана с впечатление, че един ранен американец има по-добър шанс да оцелее, ако просто изчака украинската линейка.

Постара се да изтласка тези мисли от главата си, каза си, че ще е най-добре да не го прострелват и не трябва да позволява да прострелят някой от неговите приятели, след което седна на тясната пейка.

Пет минути след това хеликоптерът „Кайова Уориър“ се издигна във въздуха и полетя ниско през летището. Скоро се изкачи в нощното небе след хеликоптерите МН-6 на няколкостотин метра напред.

За Доминик първите няколко минути се оказаха не чак толкова лоши, колкото той се опасяваше. Тапите в ушите намаляваха шума от носещия винт, а и тъй като седеше притиснат между Сам и Динг, не се люлееше особено силно. Освен това носеше доста облекло и оборудване, каска от кевлар и очила, но пък имаше чувството, че бузите му ще се втвърдят от студ.

Тъкмо реши, че полетът няма да е чак толкова страшен, когато хеликоптерът рязко и силно подскочи. Доминик фрасна с каската си Сам, а Динг блъсна своята в тази на Доминик.

Стрелнаха се толкова ниско над няколко високоволтови жици в открито поле, че Доминик се уплаши, че ще ги докосне с краката си.

След това се спуснаха право надолу, до пет-шест метра над земята. Дом усети как прешлените в гръбнака му се притискат един към друг и стомахът му се обръща.

Наведе се и погледна напред, при което сърцето му се сви. Между него и реката имаше още жици и хълмчета.

Мамка му.

Карузо се почувства сякаш отново и отново преживява ужасяваща самолетна катастрофа. Малкият хеликоптер се издигна бързо на петдесетина метра, за да прехвърли някакви жици, къщи и хълмове, след което се хвърли надолу с носа напред и ускори. Въпреки коланите, които го държаха върху тясната пейка, Доминик се почувства безтегловен, краката му се вдигнаха нагоре и той стисна здраво автомата към тялото си, за да задържи него и ръцете си на място.

След това безтегловността изчезна и той увисна на ремъците, а гърбът му опря силно в облегалката, когато хеликоптерът изравни и се понесе толкова ниско над земята, че когато Доминик отвори очи, видя, че покривите на къщите са на нивото на очите му, а дърветата се издигат над хеликоптера.

Остана напълно убеден, че пилотът е луд и иска да му докара сърдечен удар.

Хеликоптерът прелетя над нещо като открит рудник посред гората. Имаше достатъчно светлина и той забеляза пирамиди чакъл наоколо.

Без предупреждение хеликоптерът се завъртя около оста си - опашката му се понесе рязко настрани и тримата мъже от страната на Доминик отхвръкнаха надясно. В продължение на стотина метра, или поне така се стори на Доминик, машината летеше напред с тях, след което забави и тръгна правилно.

Тази внезапна промяна на посоката разтърси, раздруса и обърка мъжете на пейката. Доминик погледна надясно в момента, когато Сам Дрискол, наведен леко напред, повърна бурно в нощта.

Карузо се отдръпна. Знаеше, че ако Сам му наповръща обувките, едва ли ще му причини най-голямата неприятност тази вечер, но въпреки това вдигна крака напред, за да се предпази.

Когато Сам приключи с повръщането, пусна автомата си и обърса ръката и брадата си с опакото на дланта. Обърна се към Доминик, забеляза, че той е видял всичко, и вдигна рамене леко, сякаш не е станало кой знае какво.

Хеликоптерът отново падна рязко след поредния хълм и този път Доминик повърна.

Мичман Ерик Конуей полетя бързо десет метра над студената вода на река Днепър, като очите му се местеха бързо между двата хеликоптера, които следваше към целта, водата и корабите по нея, и различните прибори, от които разбираше колко разстояние остава до следващата попътна точка и какво е състоянието на всички системи на машината.