Том Кланси - Властта на президента

Сега обаче будни, двамата млади мъже станаха, когато Мидас ги доближи.

- Добър вечер, мичмани - поздрави Мидас. - Имам тъп въпрос. Можете ли да превозвате бойци?

Конуей разтри очи.

- Да. Имаме едно нещо, което наричат универсален комплект за леки хеликоптери. Можем да откачим оръжейните пилони и да закачим пейки, на които да превозим до шестима души отвън.

- Правили ли сте го?

Двамата млади мъже се спогледаха. Конуей поклати глава.

- Никога.

- Е, мисля, че това ще е ново изживяване за всички. Ще трябва да качим едни хора на един покрив. Не смятаме, че противникът има истинска въздушна отбрана там, освен автомати и може би ракетни снаряди, но се налага да идем без много информация за терена.

След това той седна с двамата мъже и им разказа точно какво му е необходимо. Завърши с думите:

- Не мога да ви карам да го правите, защото ще отговаря точно на думата „опасно“, но това е положението.

Пейдж и Конуей се спогледаха и Конуей отговори от името на двамата, уверен, че изразява и мислите на Дре Пейдж:

- Готови сме, Мидас. Отиваме да нагласим хеликоптера за операцията.

Мидас се ръкува с двамата и се забърза към Съвместния оперативен център. Чакаше го още адски много работа.

Затревената хеликоптерна стоянка при Съвместния оперативен център в северния край на киевското международно летище „Бориспил“ се оживи в един часа през нощта.

Носещите винтове на два хеликоптера МН-6 „Литъл Бърд“ вече се въртяха, а „Черен вълк две-шест“, хеликоптерът „Кайова Уориър“ на Конуей и Пейдж, преминал предполетна подготовка, чакаше пилотите, които все още се намираха в оперативния център за последни инструкции.

Динг Чавес и Сам Дрискол знаеха какво е да седиш от външната страна на летящ хеликоптер. Но не и Доминик Карузо, който освен това нямаше и особено желание за такова преживяване.

Видя малката пейчица, захваната с болтове отстрани на хеликоптера „Кайова“, и осъзна, че от него се иска да седне именно там. А като разгледа късото ограничително стоманено въже, което трябваше да закачи за бронежилетката си, за да не падне и да се пребие, си каза: „Майната ви, това няма да стане“.

- Имам по-добра идея - каза той на Динг. - Ще взема автобус и ще ви настигна, а?

Динг го потупа по раницата.

- Пич, отдавна съм се научил на един номер. Закопчавам се и си казвам, че съм пред голям телевизор със страхотна саунд система и гледам страхотен филм.

- И върши ли работа? - усъмни се Карузо.

Чавес сви рамене небрежно.

- Вършеше работа, когато бях млад и тъп.

Намигна му и продължи:

- Опитай.

Докато тримата мъже се завързваха, от сградата на Съвместния команден център излязоха двама души в тъмни униформи и бронежилетки. От автоматите на раменете им ставаше очевидно, че са оператори от „Делта Форс“.

Единият погледна хеликоптера.

- Изтеглихме късата сламка и значи ще трябва да седнем от другата страна на тая лайняна барака.

Стисна ръце с Дин, Доминик и Сам, а колегата му го последва.

- Кои сте вие, момчета? - запита единият от новодошлите.

Динг се усмихна:

- Вероятно сте свикнали на вас да задават този въпрос.

- Не ми отговори на въпроса.

- Ти отговаряш ли на този въпрос?

Мъжът поклати глава

- Не.

- Е - отвърна Динг. - Така е.

Очевидно операторите от „Делта Форс“ сметнаха, че Динг и хората му са от поделението на ЦРУ за специални дейности, каквито Кларк и Чавес бяха преди. Чавес не се постара да разсее тази идея, а и знаеше от Кларк, че Мидас е съгласен хората му да не знаят нищо повече за тях.

Преди бойците от „Делта“ да идат от другата страна на хеликоптера, дойдоха Конуей и Пейдж и се представиха на всички, които щяха да возят за тази операция.

- Излитаме в посока югоизток, за да се отдалечим от града - обясни Конуей. - Ще летим зад двата МН-6. Поемаме по река Днепър, а после тръгваме на север, спускаме се ниско и тръгваме право за Киев. Този маршрут е петдесет километра до целта. Ще правим всичко възможно да не разбере никой къде сме, къде отиваме и каква е целта ни. Значи този шибан полет ще е адски нисък и адски бърз. Искам да знаете, момчета, че хич няма да е гладко. Ако видите мост или далекопроводни линии, значи най-вероятно и аз съм ги видял, така че не откачайте.

Петимата мъже кимнаха мълчаливо. Но в кимането на Доминик Карузо си личеше най-силно съмнение.

Конуей продължи:

- Както казах, ще следваме „Малките птици“, но аз не съм нощен преследвач като тях, а и хеликоптерът не е като техните и няма някои възможности, с които да пази мъжете отстрани на бордовете им да не се насерат и да не си изповръщат дажбите, а това значи, че те ще са по-добре от вас, пък и да си призная, това ще ми е за първи път.