Том Кланси - Властта на президента

- Нали видя какво стана, когато започнах скучна работа без никакви опасности.

- Да, така е. А и аз те въвлякох в малко от тази опасност, нали?

- Ти ми се довери. Оценявам го. И благодаря.

- И още как, приятел. Отбий се при първа възможност, като дойдеш тук. Липсваш ми.

- Добре, тате. И ти ми липсваш.

Аналитикът от ЦРУ Джак Райън слезе от таксито пред къщата си на улица „Грайздейл Клоуз“. Заел беше шлифер от колега в Сенчъри Хаус и се радваше на това, защото вечерта тук, в Чатъм, се оказа студена. По улицата нямаше никакви хора и той реши, че трябва да е след полунощ, но не носеше часовник - свали го в Берлин, когато докторът превързваше раната му, и го захвърли в куфара.

Във влака от гара „Виктория“ се замисли, че трябваше да се обади. Но сър Базил настоя да иде на преглед за ръката си при техния лекар, а след това прекара няколко часа над копие от доклада си, който беше написал в Берлинската мисия. Първият му чернови вариант имаше единадесет страници и докато го четеше в Сенчъри Хаус, добави още пет страници информация, като използваше карта на Берлин и други материали, за да опише всичко правилно.

Тази задача го погълна твърде силно и се замисли, че е трябвало да позвъни на Кети едва когато се озова във влака.

Влезе през входната врата колкото можеше по-тихо, за да не събуди децата. Остави багажа си във фоайето и се зае да събува обувките си, за да стъпва още по-безшумно, но чу, че Кети идва към него в тъмното.

Тя почти се хвърли в обятията му.

- Липсваше ми - каза жената.

- И ти на мен.

Нежният момент се наруши от въпроса й:

- Нов шлифер ли си купил?

- О. Назаем е. Дълга история.

Прегърнаха се и се целуваха по целия път до хола, където Кети седна на дивана. Изглеждаше красива дори и в халат. Джак свали шлифера, забравил, че дясната му ръка е бинтована като мумия.

- Господи. Какво си направил?

Джак сви рамене. Не можеше да лъже Кети, и то не само защото му е жена, но и защото бе лекар. Само от един поглед щеше да разбере, че е порязан от нож.

Само за няколко секунди тя разви бинта и вдигна ръката му към светлината на лампата върху малката масичка в ъгъла. Огледа я с опитно око.

- Късметлия си, Джак. Раната е дълга, но никак не е дълбока. Май добре са я превързали.

-Да.

Кети се зае да я превързва отново.

- Утре сутринта ще я почистя пак и ще я превържа. Какво стана?

- Не мога да кажа.

Жена му погледна раната, а после го погледна в очите с изражение, което издаваше едновременно загриженост и болка.

- Знаех, че ще кажеш това.

- Наистина не мога - повтори Джак, защото не искаше тя да се рови повече в това.

Но думите му й казаха почти всичко необходимо.

- Не можеш да ми кажеш само защото това е свързано с ЦРУ. Нападнаха ли те?

„Може да се каже - помисли Джак. - Но не само от германската терористка с ножа. Имаше и един снайперист и някакви непознати бандити при Берлинската стена.“ Разбира се, не каза нищо такова, а само отговори:

- Нищо ми няма, скъпа, вярвай ми.

Но тя не му повярва.

- Гледах новините. Ресторантът в Швейцария. Художествената галерия в Берлин. Кое от двете беше, Джак?

Райън можеше да отговори „и двете“ или пък да изтъкне педантично, че всъщност онова не е художествена галерия. Но каза:

- Кети, повярвай ми, не съм си търсил там белята.

- Никога не си я търсиш. Просто не можеш да се разкараш от нея, когато тя се появи.

Джак отклони поглед. Много уморен се чувстваше, за да спори, а и не можеше да каже кой знае колко неща. Жена му имаше право. Не беше женена за войник или шпионин. А за борсов дилър и историк. Той сам се навираше в ситуации като тази в Берлин. Не можеше да се оправдае, че берлинската ситуация е намерила него.

Отговори с единствените думи, за които се сещаше и които всъщност имаха значение сега:

- Обичам те и се радвам, че се прибрах.

- И аз те обичам, Джак, и се радвам, че си тук. И затова е адски трудно, като те няма по цели дни и после се върнеш с рана от нож. Моля те да ми кажеш, че разбираш това.

- Естествено, че го разбирам.

Прегърнаха се. Спорът им остана нерешен, но тя показа, че засега ще остави нещата така.

- Извинявай, но имам операция утре в девет - каза Кети.

Джак погледна часовника. Един часът през нощта. По това време предишната нощ седеше с Марта Шойринг, а две нощи по-рано го деляха няколко минути от престрелка. А три нощи по-рано стоеше пред горящата сграда в Цуг, Швейцария.