Джаред Даймънд - Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Ако приложим тези три начина, за да върнем назад езиковия часовник, ще стигнем до следните изводи: 1) Северен Китай първоначално е бил заселен от говорещи китайски и други синотибетски езици; 2) отделни части на Южен Китай са били заемани в различни епохи от говорещи мяо-яо, австроазиатски и тай-кадайски езици; 3) говорещите синотибетски езици са успели да изместят в повечето случаи другоезичните в Южен Китай. Явно още по-драстични езикови размествания са станали в тропическа Югоизточна Азия, отстояща на юг от днешен Китай — тоест в Тайланд, Мианмар, Лаос, Камбоджа, Виетнам и Малайския полуостров. Каквито и езици да са били говорени някога там, вече напълно са изчезнали, защото всички съвременни езици, говорени в тези страни, са езици на нашественици от по-нови времена, предимно от Южен Китай, но в някои случаи и от Индонезия. Фактът, че езиците мяо-яо вече са със затихващи функции, ни дава основание да предположим, че някога Южен Китай е приютявал и други езикови семейства (освен мяо-яо, австроазиатското и тай-кадай), но от тях днес не са запазени никакви следи. Най-вероятно сред тях е попадало и австронезийското езиково семейство — към което принадлежат всички филипински и полинезийски езици, — но то е изчезнало безвъзвратно в самия Китай и ако днес знаем нещо за него, то е само защото хората, говорили на тези езици, са се прехвърлили на тихоокеанските острови и са успели да оцелеят там.

Тези размествания на езиковите пластове в Източна Азия ни подсещат за разпространението на европейските езици и по-специално на английския и испанския в Новия свят, в който някога е имало над хиляда индиански езици. От по-новата си история знаем, че английският не е изместил говорените в днешните Щати индиански езици само защото е звучал по-мелодично за индианските уши. Всъщност зад това „изместване“ се крият някои доста нелицеприятни действия на англоговорещите имигранти, в резултат на които повечето индианци са намерили смъртта си — било в открити сражения, било от новодошлите „чуждоземни“ болести, а оцелелите са били принудени да приемат английския, тъй като това е бил езикът на новото мнозинство. Непосредствените причини за тази езикова „замяна“ са преимуществата, с които европейските нашественици са разполагали пред коренните американци по отношение на технологията и политическата организация, а те пък в крайна сметка са се дължали на рано появилото се производство на храни в техните общества. Подобен процес е протекъл и сред австралийските аборигени, чиито езици са били изместени от английския, а също и сред пигмеите и койсаните от субекваториална Африка, чиито езици пък са били изместени от тези на банту.

Колкото до езиковите „размествания“ в Източна Азия, тук възниква следният въпрос: кое е дало възможност на синотибетските езици да се разпространят от Северен до Южен Китай, а на австроазиатските и останалите коренни езици от Южен Китай да се прехвърлят в тропиците на Югоизточна Азия? В случая ще трябва да извикаме на помощ археологията, която единствена може да ни предостави нужните данни за технологическите, политическите и агрокултурните преимущества, с които някои азиатци очевидно са разполагали пред останалите жители на континента.

Както и навсякъде другаде по света, археологическите данни от Източна Азия, отразяващи по-голямата част от човешката история, са свързани най-вече с останките от поселища на ловци-събирачи, които са използвали груби нешлифовани каменни сечива и не са познавали керамиката. Първите свидетелства за появата на нещо по-различно в Източна Азия идват от Китай, където останките от култивирани растения, кости на домашни животни, керамика и полирани каменни сечива ни отпращат към 7500 г. пр.Хр. — тоест едно хилядолетие след началото на неолита и появата на производство на храни в Плодородния полумесец. Но тъй като археологическите данни от предното хилядолетие са твърде оскъдни, поне за момента не можем да преценим със сигурност дали възникването на производство на храни в Китай е съвпаднало с аналогичния процес в Плодородния полумесец или това е станало по-късно (да не говорим, че би могло дори да го е предхождало във времето). Но поне едно можем да кажем със сигурност: Китай е сред първите средища в света, където е започнал процесът на растителната и животинска доместикация.

Възможно е Китай да е включвал две, а дори и повече средища, където производството на храни да е възникнало самостоятелно. Вече споменах за екологическите различия между сухия и хладен север и влажния и горещ юг. Но подобни различия се наблюдават и на една и съща географска ширина — например между крайбрежните низини и хълмистите равнини във вътрешността на страната. Във всички тези доста различаващи се околни среди са виреели и доста различни растения, което пък подсказва, че бъдещите „фермери“ не са били поставени в равни условия. Всъщност най-ранните идентифицирани културни растения в Северен Китай са две разновидности на просото, пригодени към по-сухи почви, докато в Южен Китай тази роля е изпълнявал оризът. Това вече ни дава достатъчно основания да говорим за наличието на поне два центъра (северен и южен) на земеделска дейност.