Стивън Кинг - Злокобен танц

Изказването му било последвано от кратка тишина. Накрая един от организаторите казал: „Не е достатъчно голямо. Не разбирате ли, трябва да мислите Големи Идеи!“

В отговор Елисън се предполага, че му показал среден пръст и си излязъл.

А ето и разказът на Елисън за това, което наистина се е случило.

„Парамаунт правеха опити да започнат работа по филмова версия на Стар Трек доста време и Джийн Роденбъри беше решен името му да влезе в сценарния екип все някак. Проблемът е, че той не може да пише за пет пари. Неговата единствена идея, прилагана шест-седем пъти в сериала и накрая използвана пак във филма, е, че екипът на космическия кораб навлиза в дълбокия космос, открива Бог и бог се оказва луд или малко дете, или и двете. Лично мен ме бяха канили два пъти преди 1975 г. за обсъждане на историята, а бяха се умилквали и около други писатели. Парамаунт така и не можеха да вземат решение и дори на няколко пъти бяха изритвали Джийн от проекта, докато той не си нае адвокати. После властта в Парамаунт се смени отново — Дилър и Айзнър дойдоха от АВС и си доведоха група… съмишленици. Един от тях, Трабулус, беше бивш дизайнер на декори.

Роденбъри предложи аз да напиша сценария, а този Трабулус се оказа поредният безполезен нещастник, когото Парамаунт бяха прикрепили към проблемния проект. Аз си поговорих с Джийн за сюжетната линия. Той ми каза, че студиото искало все по-големи и по-големи идеи и нищо, което им било предложено, не било достатъчно голямо. Аз предложих някаква история, Джийн я хареса и насрочи среща с Трабулус на 11 декември, 1975 г. Тази среща беше отменена, но накрая успяхме да се видим на 15 декември. Бяхме само Джийн Роденбъри, Трабулус и аз в офиса на Джийн на терена на Парамаунт.

Аз им предадох замислената история. Тя включваше пътуване до края на познатата вселена, връщане назад във времето до края на Плейстоцена, когато човекът се заражда като вид. Предложих да приемем, че паралелно са еволюирали влечуги, които биха станали доминантната форма на живот на Земята, ако не е бил възходът на бозайниците. Да кажем също, че в някоя далечна галактика влечугите са надвили в това съревнование. Техен представител, създание, подобно на змия, е попаднал на Земята в далечното бъдеще, когато се развива действието в Стар Трек, видял е, че предците му са били унищожени в този свят, и е решил да се върне далеч назад във времето, за да промени историята, така че неговият вид да се развие вместо човешкия. Ентърпрайз също се връща назад, за да коригира историята, открива змиевидния извънземен и е изправен пред моралната дилема дали има правото да унищожи цяла форма на живот, само за да осигури териториалното господство на човечеството в бъдеще. Т.е. историята се разиграваше в рамките на целия космос, простираше се от началото до края на времето и поставяше важни етични и морални въпроси.

Трабулус ме слуша няколко минути без да се обажда. Накрая каза: «Знаеш ли, четох една книга на тоя тип, Фон Даникен, който доказва, че календарът на маите бил точно като нашия и значи трябва да е дошъл от извънземните. Не можеш ли да включиш някъде в историята и маите?»

С Джийн се спогледахме безмълвно. После се обърнах към Трабулус и му казах: «В зората на времето не е имало маи.» «И какво от това», каза той, «кой ще знае?» «Аз ще зная», отговорих му, «това е адски тъпа идея.» Трабулус веднага се спече и каза, че той пък харесвал маите и, ако искам да напиша този сценарий, да измисля как да ги включа. Аз пък му отговорих: «Аз съм писател. Не те знам ти за какъв се мислиш.» И си излязох. С което приключи моето участие в проекта Стар Трек.“

А на всички нас, останалите простосмъртни, които, изглежда, никога не успяваме да открием правилните думи в правилния момент, ни остава само да кажем: „Само така, Харлън!“ — Б.авт.

Чикагската седморка са група от седем подсъдими, обвинени в конспирация и подтикване към бунтове по време на националната среща на Демократическата партия в САЩ през 1968 г. — Б.пр.

Анекдот №2 за Елисън: С жена ми присъствахме на лекция, която Харлън изнесе в Колорадския университет през есента на 1974 г. Току-що беше довършил смразяващия „Кроатоан“, а два дни преди това си беше направил вазектомия. „Все още кървя“, съобщи той на публиката, „и моята дама може да потвърди, че казвам истината“. Дамата го потвърди и група по-възрастни хора от публиката тръгнаха да си излизат с шокирано изражение. Харлън им помаха ведро за довиждане от подиума и ги изпрати с думите: „Лека нощ, съжалявам, че не е каквото очаквахте.“ — Б.авт.