Стивън Кинг - Злокобен танц

Винаги ми се е искало да публикувам роман, чиито последни тридесет страници липсват и издателят допълнително ги изпраща на читателя, след като той даде задоволително резюме на прочетената книга. Това със сигурност ще сложи прът в колелата на хората, които обръщат накрая, за да видят какво ще стане. — Б.авт.

Препратка към популярна рекламна кампания на ръжен хляб Ливай. В рамките на кампанията хора от видимо различни етноси и националности са снимани да ядат сандвичи с ръжен хляб и рекламният слоган е „Не е необходимо да си евреин, за да оцениш истинския еврейски ръжен хляб Ливай“. — Б.пр.

Както вече споменах по-горе, филмовата версия на книгата от края на седемдесетте премества историята на Фини в Сан Франциско и избира да се занимава с параноята на големия град, което води до няколко сцени, поразително подобни на началните кадри от филма на Полански „Бебето на Розмари“. Аз лично смятам, че Филип Кауфман е изгубил повече, отколкото е спечелил, като е изтръгнал историята от оригиналния й малък град с концертен подиум в парка. — Б.авт.

Период в американската история (началото на петдесетте години), когато населението е било доведено до почти параноичен страх от комунисти и множество хора са били разследвани и арестувани по подозрение, че имат комунистически убеждения и/или връзки. — Б.пр.

По същото време, когато Фини и Матисън станаха популярни с личния си вариант на шокова терапия, която прилагаха върху американското въображение, Рей Бредбъри започна да печели внимание във фентъзи общността. През петдесетте и шестдесетте името му стана синоним на този жанр сред читателите и забележителният му, класически стил никога не е бил успешно имитиран. Да го кажем по-просто — след като господ направил Рей Бредбъри, счупил калъпа. — Б.авт.

Фред Хамптън — чернокож американски активист, председател на Илинойския клон на Черните пантери, убит в съня си по време на съвместна операция на полицията и прокуратурата в Чикаго. Тук има известно разминаване в датите — авторът посочва, че беседата се случила през 1968 г., но Фред Хамптън е убит в края на 1969 г. — Б.пр.

Джеймс Ърл Рей — убиецът на Мартин Лутър Кинг. — Б.пр.

Танцова болест или танцова чума — в продължение на няколко века са наблюдавани множество необяснени случаи, в които групи хора, мъже, жени и деца, танцуват до пълно изтощение и дори до смърт без видима физиологическа причина. — Б.пр.

Нищо ново. Фантастите и фентъзи авторите се оплакват от отзивите, които получават от водещите литературни критици — понякога с право, понякога не — но истината е, че и доста критици, специализирани в тези жанрове, са интелектуални тапи. Тематичните списания имат дълга и срамна традиция да критикуват романи, които надхвърлят техния избран жанр. „Странник в странна страна“ на Робърт Хайнлайн беше сполетян от същата незавидна съдба. — Б.пр.

Фамилните имена на момчетата приблизително могат да се преведат като „светъл, свят“ (за Уил) и „тъмен, среднощен“ (за Джим). Освен това, името „Уил“ се изписва като английската дума за „воля“. — Б.пр.

Единственият сексуален намек в романа е свързан с Театъра, който Бредбъри отказа да коментира в писмото си до мен, макар да го бях помолил да ми го разясни. Това си остава най-интригуващия момент в книгата. Джим и Уил откриват Театъра, казва ни Бредбъри, на горния етаж на една къща, докато се катерят, за да си откъснат зелени ябълки. По неговите думи, надникването в Театъра променя всичко, даже вкуса на самите плодове. Аз лично избягвам колежанските литературни анализи, както кон избягва отровна вода, но метафората с райската ябълка е твърде силна, за да бъде отречена. Какво точно се случва в тази стая на втория или третия етаж, в този „Театър“, което променя дори вкуса на ябълките и което запленява тъмния Джим и неговия приятел, чието малко име е свързано с предполагаемата ни способност (предполагаемата ни християнска способност) съзнателно да се придържаме към доброто във всяка една ситуация? Бредбъри намеква, че Театърът е стая в публичен дом. Хората вътре са голи. Те са „разпилели дрехите си по пода, стоят голи, подивели като животни, като трептящи коне…“ Ако е така, това е най-многозначителното предзнаменование в книгата за плътските отклонения от нормата, които толкова силно привличат Джим Найтшейд на прага на съзряването му. — Б.авт.