Стивън Кинг - Злокобен танц

Тази разделителна линия между фантазия и фантастика (защото, за да сме точни, трябва да кажем, че ужасите са подразделение на обширния жанр на фантазията) рано или късно бива обсъждана на всяка тематична сай-фай или фентъзи конвенция (за незапознатите нека кажа, че всяка година се провеждат буквално стотици такива конвенции). Ако ми даваха по петаче за всяко писмо, отпечатано в аматьорските и специализирани списания относно тази особена двойка фантазия/фантастика , щях да имам достатъчно пари да си купя остров Бермуда.

Идеята да се намери точно определение е истински капан. Аз лично не се сещам за по-скучна академична дисциплина. Точно като безкрайното обсъждане на интонационни единици в съвременната поезия или възможното излишество на някои препинателни знаци в краткия разказ, и тази дискусия попада в категория „Колко ангели се събират на върха на топлийката?“ и по принцип интересува само два типа хора — пияните и дипломантите, две почти идентични състояния на некомпетентност. Ще си позволя да посоча очевидните факти: и двата типа произведения са рожби на въображението и се опитват да създадат светове, които не съществуват, не могат да съществуват или още не съществуват. Между фантазия и фантастика, разбира се, има разлика, но най-добре да я търсите сами за себе си и, ако го направите, ще се убедите, че границата е доста криволичеща. „Пришълец“ например е филм на ужасите, въпреки че демонстрира доста по-солидни научни основи от „Междузвездни войни“. „Междузвездни войни“ пък е научна фантастика, но от този тип бум-тряс фантастика, характерна за писатели като Е. Е. „Доктора“ Смит и Мърей Лейнстър: космически уестърн, преливащ от изследователски дух.

Някъде по средата, в една рядко използвана от филмовите творци буферна зона, попадат произведения, които комбинират фантазия и фантастика без хорър елементи — „Близки срещи от третия вид“ например.

При толкова много подразделения (всеки запален почитател ще ви изброи поне дузина, като се почне с утопия, антиутопия, меч и магия, героичен епос, исторически творби на бъдещето и така до прималяване) разбирате защо не ми се ще да отварям тази конкретна врата по-широко, отколкото е нужно.

Нека вместо определения ви предложа няколко примера и после ще продължим — а какъв по-добър пример от „Мозъкът на Донован“?

Не е задължително в хорър филмите да отсъства научната фантастика. Романът на Кърт Сиодмак „Мозъкът на Донован“ тръгва от научна фантастика и преминава в чист ужас (подобно на „Пришълец“). Книгата е филмирана два пъти 12 12 Всъщност има три филмови версии на този роман. Авторът явно е пропуснал най-ранната версия от 1944 г. А само година след издаването на „Злокобен танц“ е направена и радио адаптация на „Мозъкът на Донован“, издадена след това като грамофонна плоча. — Б.пр. и мисля, че и двете версии се радват на добър успех. И книгата, и филмите се въртят около учен, който, макар и не точно луд, доста е разтеглил понятието за нормалност. Той явно заема мястото си като директен наследник на оригиналния Луд Учен, Виктор Франкенщайн 13 13 А преди него веригата се простира може би до Фауст? Дедал? Прометей? Пандора? Ето ви една генеалогична линия, която води началото си от самите врати на Ада! — Б.авт. . Та този учен експериментира с метод за поддържане на мозъка жив след смъртта на тялото, чрез потапянето му в контейнер с електрически зареден физиологичен разтвор.

В хода на романа личният самолет на У. Д. Донован, влиятелен милионер, се разбива в пустинята, близо до лабораторията на нашия учен. Той, разбира се, не пропуска да се възползва от представената му възможност — отстранява мозъка на умиращия Донован и го слага в експерименталния си контейнер.

Дотук добре. Тази история има елементи и на ужас, и на фантастика и в този момент още не е ясно накъде ще я насочи авторът Сиодмак. По-ранната филмова версия веднага разкрива замисъла си — операцията по отстраняване на мозъка е съпроводена от страховита гръмотевична буря и аризонската лаборатория заприличва повече на имението Баскервил. Никой от двата филма впрочем не може да се мери с ефекта на постепенно засилващ се ужас, който Сиодмак постига в своето елегантно подредено повествование. Операцията е успешна. Мозъкът е жизнен и може би дори функционира, потопен в мътната течност на своя контейнер. И тук възниква проблемът за общуването. Ученият опитва да се свърже с мозъка телепатично… и накрая успява. В полутранс той няколко пъти изписва името У. Д. Донован на лист хартия. Сравнението показва, че написаното от него съвпада напълно с оригиналния подпис на милионера.