Стивън Кинг - Злокобен танц

И те продължили да се натискат още малко, ама тя чула шум, сякаш се счупила съчка или нещо такова. Сякаш някой отвън се промъква към тях, нали. И тя съвсем се разциврила, и я хванала истерията, и изобщо, там, кат’ всички момичета. И почнала пак да го моли да се върнат вкъщи. Пичът пак викал, че нищо не чува, обаче тя погледнала в огледалото и й се сторило, че видяла някаква изгърбена фигура зад колата с адски ухилена физиономия. И тя му се развикала, че, ако не я прибере, повече няма да излиза с него и прочее глупости. И тъй, той запалил колата и дал газ, ама толкоз бързо, че само дето не се размазали.

И тъй, значи, стигнали си вкъщи, и пичът излязъл от колата да отвори вратата на мацката, ама като стигнал от нейната страна, така си и останал там като ударен от гръм и пребледнял като платно, и очите му щели да изскочат направо. Тя го попитала какво му става, ама той нищо не казал, ами направо се строполил баш там, на тротоара.

И тя излязла да види какво му е, ама като си затворила вратата чула нещо да трака и се обърнала да види какво. И там, закачена на дръжката на вратата, висяла една остра като бръснач кука!

Историята за Куката е най-елементарният и брутален разказ на ужасите. Той не предлага никаква тема, не се стреми да развие героите си, не търси символична красота, не цели да обобщи времената или човешкия дух и разум. Ако търсите нещо подобно, обърнете се към литературата — може би разказът на Фланъри О’Конър „Трудно е да се намери добър мъж“, чийто сюжет и замисъл доста приличат на историята за Куката. Самата история за Куката обаче съществува с единствената цел да плаши хлапетата по мръкнало.

Човек може да разкраси историята, така че Куката да се превърне в извънземно, да речем. Може да му се припише способността да кръстосва космическите парсеци на своя кораб с фотонен двигател или изкривяващ самото пространство генератор. Може да се превърне в същество от алтернативна версия на Земята, както у Клифърд Саймък, например. Но никой от тези традиционни научнофантастични похвати няма да превърне историята за Куката в научна фантастика. Тя служи чисто и просто, за да ви изкара ангелите и по своята директна прогресия от един момент към следващия, по своята сбитост и сюжетна линия, чиято единствена цел е да стигне до ефектното последно изречение, тази история е изключително сходна с филмите на Джон Карпентър „Хелоуин“ („Страшилището ли беше?“, пита Джейми Лий Къртис в края на филма. „Да“, отговаря тихо Доналд Плезънс. „В интерес на истината, да.“) и „Мъглата“. И двата филма са страховити, но историята за Куката ги предхожда всичките.

Очевидният извод тук е, че на хорър жанра не са присъщи определения или обяснения. В една статия, публикувана в Нюзуик и озаглавена „Страшното Холивудско лято“ (става дума за лятото на 1979 г., когато излязоха „Привидение“, „Пророчество“, „Зората на мъртвите“, „Нощни криле“ и „Пришълец“), авторът споделя, че по време на най-страховитите сцени на „Пришълец“ например публиката е по-скоро отвратена, отколкото изплашена. Това няма как да се оспори. Сякаш слузестата многокрака твар, която се пльосва върху нечие лице, не е достатъчна, ами я следва и прословутата сцена с малката гад, която изскача от гърдите на друг герой и прави колосален скок в зоната на отвратителното. Освен всичко друго, това се случва на масата по време не вечеря — сигурен начин да ви се отще да си ядете пуканките.

Що се отнася до определението и обяснението, на мен ми се ще да кажа само това: според мен жанрът съществува на три повече или по-малко обособени равнища, всяко малко по-грубо от предишното. Най-фината емоция е страхът, това е емоцията, предизвикана от историята за Куката, както и от древната класика „Маймунската лапа“. В никоя от тези истории няма нищо гнусно — в първата виждаме само куката, а във втората съсухрената маймунска лапа е не по-противна от пластмасовите кучешки „акита“, които се продават в магазините за забавни трикове. Онова, което остава само загатнато, превръща тези истории в класически страшни разкази. Ето например в края на „Маймунската лапа“, когато на вратата се чука и скърбящата старица се втурва да отвори, човек си представя какви ли не страхотии. В крайна сметка там няма нищо, освен нощния вятър, но човешкият ум не може да спре да се чуди какво ли би видяла тя, ако съпругът й не беше успял да използва третото желание навреме?

Като хлапе аз редовно четях страшните комикси на Уилям Гейнър — „Странна наука“, „Разкази от Криптата“, „Разкази от подземието“ — и всички останали, които го копираха (но, както и с автентичните записи на Елвис, имитатори имаше много, но никой не успяваше да повтори оригинала). Тези комикси от петдесетте и до днес обобщават за мен сърцевината на хоръра, където чистият страх служи за подплата на ужаса — една вече не толкова чиста емоция, защото не произтича изцяло от ума. Ужасът се стреми да предизвика и физическа реакция, като ни показва нещо, което е физически отблъскващо.