Янош Лацхфи - Какви са унгарците

Страдащият от гастрономическа болест унгарец действително копнее за шоколадова спирала. Горепосоченото представлява кръгъл сладкиш от замесено с мая обикновено шоколадово сладко тесто, което може да бъде приготвено където и да е по света, но някак си (заради брашното, какаото, млякото или въздуха?) не се получава така, както в малката стара пекарна от будапещенския подлез. Ако анализираме рецептата на изварата с лук, ще видим, че в нея няма друго освен извара, червен пипер, черен пипер, нарязан на ситно лук. Не казвам, че доставянето или направата на извара, този млечен продукт на топченца, лепкав и с обикновена консистенция, не може да срещне трудности, но... За емигранта истинската извара с лук винаги остава чуден домашен вкус, явил се на сън или донесен от роднини. Когато откъснати в Америка унгарчета трябвало да направят стенвестник за родината си, те спонтанно посветили таблото на туро руди [3] Пръчица-руло от извара в шоколадова глазура, популярен малък сладкиш - Б. пр. - този магически унгарски сладкиш, потресени от ужасната мисъл, че няколко десетки милиона американски деца нямат и представа за него, за това колко е хубаво, нито пък за това какво всъщност губят. И всичко заради един млечен продукт с вид на руло в шоколадова глазура? Наистина и знамето е от дръжка и плат, както е казал Костолани [4] Дежьо Костолани (1885 - 1936) - унгарски писател, поет, критик, преводач и журналист. - Б. пр. . Но не е дръжка и плат. А знаме.

Най-много недоразумения причинява макът, едно наистина безпощадно трудно за доставяне растение, поставящо унгарците в подозрителна светлина. По тези земи за разлика от повечето останали страни той е свещено и недосегаемо култово растение, неизменна съставка на коледните и великденските сладкиши. А само да пристъпим малко по на запад, споменаването на думата вече може да накара всекиго да започне да се шегува или да нервничи. Една дама, живееща от години в Испания, в страстното си търсене на мак за сладкиш влязла при опитен продавач на зеленчуци в края на града и събирайки цялата си смелост, го попитала дали има мак. Продавачът й направил жест да мълчи, завел я в склада и с голяма тайнственост й показал сложен на скришно под една щайга зелен пашкул мак, изломотвайки цена до небесата. Госпожата объркано му казала, че не това й е нужно, а й вършат работа само узрелите семенца, за сладкиш.

С крясъци продавачът я изхвърлил от магазина, заплашвайки я с клетва да й прережат гърлото, ако опита да го издаде. Когато по-късно успяла да си набави от Унгария едно пакетче истински мак и изпекла за жура на едно от децата си унгарския специалитет: сладкиш с мак, родителите възмутено се обърнали към полицията, донасяйки, че тези мръсни емигранти дават на невинните им деца наркотици. Недоразумението, естествено, било причинено от факта, че от крехкия млечно-лепкав пашкул може да се получи опиум, а в зрелите, изпълващи сухите пъпки макови зрънца вече няма вещество, което води до промяна на съзнанието. Само дето на развилнелите се местни жители това съвсем не е лесно да им обясниш, а недоверието им към неблагонадеждните чужденци светкавично се разпалва при заплахата от наркотици.

За потенцията на унгарските мъже и красотата на унгарките се носят легенди. Един път в Англия в един хотел се срещнали двама унгарци емигранти и този, който по-отдавна живеел там, дал на другия съвет да опита какво ще стане, ако отиде при седналата до рецепцията руса красавица с безупречна фигура и й каже следното: „Аз съм чедо на унгарската пуста!“. Жадният за приключения младеж така и сторил, при което въпросната дама откачила един от ключовете, дяволито му смигнала и дала знак с движение на пръста си: „След мен, разбойнико!“.

Според една статистика, която може да се намери в интернет, унгарските мъже са на второ място в Европа, що се отнася до размера на един определен орган. Унгарците и представа си нямат по какъв начин е направено това измерване, а да не говорим и за възможно най-странното обстоятелство, че статията е написана на френски и в резултат на чиста случайност на първо място са класирани французите. Значи, данните са загадъчни, не могат да се докажат по убедителен начин и докато за оборудването може все нещичко да се знае, то по отношение на самочувствието мъжкият апетит на унгарците действително се рее във висините.

Достатъчно е да чуем разговорите на висок глас в пълните с любители спортисти на средна възраст мъжки съблекални, за да изцъклим очи и да останем с отворена уста струва ни се, че „попадаме“ в света на Кама Сутра. Всеки изтънчен иначе господин разполага с небивало богат опит във връзка с нежния пол и без свян го споделя с колегите си, които с достойнството на опитни картоиграчи се стараят да задържат заложеното и по възможност да наддадат. Компанията, състояща се от солидни чиновници, под възбуждащото действие на увеличения от спорта адреналин и ефекта на свойствения мирис на крака и пот, се преобразува в сборище на голи полубогове. Неизвестно е дали дамите, за които става дума, са плод на фантазия и жажда за подхождащо на пола достойнство, или пък изскачат от хартиената действителност на мъжки списания. По-скоро приличат на леки момичета, не са като онези обикновени свестни жени, които чакат вкъщи мъжете си да се върнат от развлечение. Злите езици наричат това фукане в кръчми и съблекални колективна вербална мастурбация и го причисляват към сферата на богатата фантазия. Унгарец имал познат, постоянно живеещ в Норвегия, който дотолкова не понасял фукните на тамошните, че въпреки че през целия си живот мразел всяка форма на спорта, отишъл да играе хокей в зала, та дано в мъжка компания, евентуално при едно строго физиологично, „рехидратиращо“ почерпване с бира, да намери искреност, подобна на унгарската. Трябвало да се разочарова обаче, защото доблестните норвежци след мача хвърлили екипите в чантите си и веднага си тръгнали по домовете, излайвайки по някакво поздравче.