Янош Лацхфи - Какви са унгарците

Не един чужденец широко кокори очи при вида на някои кулинарни похвати, считани за естествени от местните. Белгийски познат на един унгарец с усилие се въздържал да не повърне при гледката на плуващите във великолепната пилешка супа дробчета, сърце и шийка: това те дават най-много на кучето, благодаря много, от това не бих желал. А дори нямал и този късмет да види номера с пилешкия крак с нокти, когато ни маха от вкусната супа или пък когато от бульона дяволито ни смигва пилешката глава. А за това, че сърбането на пилешки мозък принадлежи към любимите забавления на седящите край масата, и да не говорим.

Странникът е потресен от ритуала по клането на свиня, когато в зимните утрини мирни унгарски селски дворове за ден се преобразяват в истински кланици, жените мият черва, мъжете точат кръв, децата хрускат пържени уши и опашки и румени девойчета бърникат до лакти в лепкави вътрешности, като приглаждат с рамо по някой палав кичур коса над очите си. Един потресен американски пътешественик ужасено разказва за кръв, приготвена с лук, и за бъркани яйца, пържени с кръв и подправки при колене на пиле, въпреки че срещу липса на желязо не би и могло да се препоръча нищо по-добро. Представител на една немска фирма и до ден днешен споменава като реален кошмар как председателят на унгарска производителна кооперация на тържествен обяд го черпил с мозъка на цяла печена овца и поканата, специално отправена към почетния гост, изглеждала неотклонима. Например на унгарска земя се счита за деликатес, поставящ пред изпитание заблудилия се по тези места чужденец, ситно нарязаният свински стомах или шкембе, както и подкиселеният бял дроб с консистенция на дъвка. Унгарската форма на барбекюто надхвърля обаче всички очаквания, както и печенето на сланина, тъй като по на запад думата сланина означава по-скоро бекон или врат, а не сланината за мас - истинската холестеролова бомба, около която във всеки тукашен двор организират лятно празненство.

Така или иначе, унгарецът обича да се тъпче, но кой ли народ не копнее за това? Хрускави туршии, пухкав бял хляб, хрупкаво изпечени мръвки или сочен таскебап, а пък и през пàрите на пенливото вино животът по-малко показва смръщено лице. И още не сме споменали няколкото специалитета като паприкаш, гулаш, кисело зеле с месо, пълнени чушки или пък рибена чорба, принадлежащи към царството на алхимията, тъй като при докосването им от ръце с усет към продуктите те се преобразуват в годно за консумация злато.

Веднъж един китаец, който живее в Унгария и още в четири сутринта на работния ден се подготвя с тай-чи да изпробва силите си в свежия смог на будапещенските улици, разкри в общи линии мнението си за местните привички на хранене.

- Вие, унгарците, направо сте луди! Събирате се неколцина в приятелска компания, трупате тлъсти мръвки, мазни картофи, туршии с оцет, силни ракии, тежки вина, шоколадови сладкиши със сметана, след това се задъхвате пиянски, застрашава ви удар, семейната каса е празна, а пред домакинята се скупчва камара съдове за миене. Ние, китайците, ако ни идват гости, сваряваме за всекиго по една чашка ориз, обръщаме я в чинията в красива форма на полукълбо, на върха й бодваме по черешка без костилка, а към това поднасяме чай, приготвен от освежителни листенца. С часове си говорим, смеем се, не ни тормозят кошмарни нощи, сутрин не сме махмурлии, не ни отесняват панталоните, не сме хвърлили парите си на вятъра за храна, а пък и миенето на приборите е само три движения. Прав ли съм?

Унгарецът кимна сериозно и сънливо, като замислено гледаше красивите движения на гимнастичката. Трябва да си признаем, мъдри хора са тези от Изтока! Знаят къде е скрито разковничето. С това гаврътна една чашка сливова за здраве на китайския си приятел и под мустака си мушна късче сланинка, просто така, заради вкуса й.

Ако унгарец за по-дълго време пребивава в чужбина и вече е преситен от местните специалитети, рано или късно става жертва на кулинарна носталгия и веднага започва да издирва продукти, възможно най-сходни с родните. Изравя подобие на унгарска сметана по някой от рафтовете в супермаркета, от друго малко магазинче си доставя кисело зеле, добира се до паста от люти чушки в турски магазин, купените на пазара корнишончета затиска с коричка хляб, след като ги е поставил в буркан с вода и сол, за да втасат на слънце, че да може да си хруска оригинални унгарски кисели краставички. Това, разбира се, е валидно с по-малка сила за младите, защото за поколенията, родени след 1980-а, унгарската романтика към вкусовете гравитира към пицата, пържените картофи, гироса, хамбургерите и миланските макарони. Грях би било да се впрегне младостта в тежкото неспокойствие на възрастните. За промяната на общите вкусове отговорност носи по-динамичният темп на живота, както почти и за всичко останало - та нали липсата на вкусната домашна храна заради бързащите за работа майки и баби ги принуждава неволно да поверят изхранването на децата на уличните павилиончета и ресторантите на самообслужване.