Янош Лацхфи - Какви са унгарците

Унгарецът отваря очи, настроението му е никакво, боде го в кръста. Надига се в леглото, включва радиото. Цената на бензина е скочила, ударили една пенсионерка по главата насред улицата, Столичният автотранспорт е на прага на фалита, по улиците опозиционери демонстрират срещу правителството, а крайните демонстрират срещу опозицията. Горчилка изпълва устата му, но нали не се плюе на пода - преглъща я и намръщено потъва в размисъл. Що за държава е това? Нефт няма, почти няма и полезни изкопаеми... Земите си е продала скъпо на чужденци... Море няма, планини няма, столицата й е като една набъбнала воднянка, която смуче силите на провинцията... Храните й са мазни, гражданите вместо вино пият оцветени химикали... Музиката й е циганска, но и вместо да слушат нея, младите се тресат под механичен грохот, повечето от учените й с международна слава са евреи по произход, които са били принудени да забегнат от страната... Спортът на нацията, футболът, е ударил дъното, но футболистите й въпреки това си прибират в джоба десет пъти повече от ватерполистите й на световно ниво...

Унгарецът осъзнава, че всъщност е недостойно даже да принадлежи към този народ, който още в началото на историята си не е знаел почтено препитание: земеделието усвоява от кротки славяни, занаятчийството - от прилежни шваби, градинарството - от усърдни южни славяни. И то едва след като образована Европа го принуждава да захвърли кървавата сабя, с която по варварски начин е държал в ужас цивилизования християнски свят. Дори и името си „хунгарус“ (hungarus) сме получили от дивите хуни, които с кръвожадно настървение тъпчели света и оставяли след себе си изпепелени градове и планини посечени трупове. Преди това маджарите кръстосвали нагоре-надолу из Азия и грабели каквото могат: куп тюркски думи, коне, стрели, а после - беж да ги няма, сложили ръка на една хубавичка долина в Карпатския басейн. Като наемници пък служели на тези, които по-добре плащали. От онези времена е запазена и молитвата, която средновековните германци и французи разтреперано шептели: „Боже мой, пази ни от стрелите на маджарите!“.

Първият крал на унгарците, свети Ищван, с огън и меч наложил на страната си християнството, посякъл на четири съперника си езичник Копан и за да всее ужас, набил на кол парчетата край портите на четири различни града. До тях, заради малолетните телевизионни зрители, сложили кръгчета с числото 18. Държавната агенция за обществена хигиена пропуснала да се занимае с опасността от зараза и завела под нечетливи входящи номера оплакванията, постъпили по повод на разлагащата се на обществено място мърша. Крал Матяш, любим владетел на народа, който изсмуквал от селячеството последните му сили, хитроумно въвел димнина и входнина, за да получава приходи не само от облагане на жилищните постройки. Парите харчел за книги и войска, при положение че подвластните му били неграмотни и мразели войната.

Любезни съседи искрено обожавали маджарите: със страст до прималяване сто и петдесет години ги прегръщали турци, двеста години австрийци и четиридесет години руснаци. През сто години унгарците напълно безсмислено се вдигали на въстание. Поредният потисник стъпквал бунта като угарка и винаги намирал достатъчно безгръбначен местен съмишленик, с чиято помощ да укрепи властта си. Периодите на независимост след промяна на системата били пълни с разочарования, с политически ежби, с дърпания със съседните народи. В такива времена бившите приятели най-чистосърдечно се плюят един друг. Маджаринът се поглежда в огледалото и също с най-голямо удоволствие му иде да се заплюе. Всъщност унгарците страхотно обичат да се оплакват и ужасно се гневят, ако някой им оспори правото на обилно оплакване.

След като унгарецът изпие едно кафе, облаците започват да се разсейват, бодежите в гърба му попрестават и успява да изкашля полепналото какво ли не по гърлото си. Идва му наум, че страната му на практика е страна на чудесата и би могъл наистина да е горд, че живее в нея. Многообразни, свидни за душата плодородни хълмове или в дълбок метафизичен смисъл безкрайни поля, които унгарските поети така красиво възпяват на един напълно неразбираем за чужденеца език! И въпреки че няма море, има световноизвестни минерални извори. Тук е и най-голямото езеро в Европа, което местните галено и скромничко наричат „унгарското море“.