Янош Лацхфи - Какви са унгарците

Концентратите по кръчмите в Унгария ги мерят по „петдесет“ грама, но от благоприличие и заради дамите може да се поръчат и двадесет грама. Наистина не се е случвало някой да е видял жив човек да иска двадесет грама, ако не пие и бира, мехурчетата на която, както е известно, със светкавична бързина пренасят силата на концентрата до мозъка. А разбира се, с еманципирането на дамите се развиват и навиците им да пият. Едно време унгарките готвеха като майките си, сега обаче пият като бащите си. Унгарец със собствените си очи видял четири студентки от специалност „Естетика“ с фигури на манекенки, които в бюфета на гарата с едничко надигане гаврътнали по шишенце медена ракия от сто грама и дори не трепнали след това, а сладко (медено) продължили да си бъбрят.

Обаче повечето унгарки не се въодушевяват от алкохолните приключения на любимия си. Вече има и такъв случай - жена да напердаши унгарец, който в леденостудена зима на автобусната спирка качил присвит в несвяст мъж на средна възраст и след като е голяма мъка изкопчил адреса му и го закарал до дома, получил шамар от жена му - кому е нужен един пиян като свиня съпруг. В една друга зимна история мъжът се връща в утринните часове пиян и тропа на входната врата на двора. Жена му само подвикнала, че вече му била казала, че няма да го пусне, ако още един път се върне пиян. Накрая излязла, но мъжът вече хъркал на прага и тя не могла да го помести. Завила го с одеяло да не настине. Когато след един час все пак се обадила по телефона на съседа да й помогне да внесе мъжа си, той вече бил мъртъв.

Между другото, има които пият много повече. В Русия, България или в Полша всички ще се изсмеят и ще те гледат като рядък екземпляр, ако се опиташ да си поръчаш петдесет грама концентрат. Тамошната основна чашка е сто или двеста грама (за колекционерите на полезна туристическа информация: „сто грама“ или „двести грам“, също и „стакан“, което значи една чаша). Още повече че в едновремешния Съветски съюз водката можеше да се купи само в големи бутилки, а пред магазините за алкохол стояха руските левенти и даваха знак на любезните минувачи с един или с два пръста. По знака все някой съумяваше да разгадае дали в настоящото им материално положение имат нужда от един или от двама съдружници за изпиването на литър водка. Ако се образуваше групата, купуваха заедно алкохола, след това с прилепен до една трета или до половината на бутилката пръст с отмерена точност пиеха течността и предаваха бутилката. В Унгария такова нещо е невъзможно. Тук всеки сам си прави виното или си вари ракията от окапалите плодове или пък и двете заедно.

Обикновеният унгарец не е истински ценител на молекулярната кухня, на кулинарния лукс с гарнитури от подредени в средата на чинийката като изкусна мозайка и групирани в ренесансова розета с форма на разцъфтял крем няколко капчици изискан сос, две късчета недорасли морковчета и три зрънца сочен грах. Яденето трябва да е обилно, да е хрускаво изпържено или гъсто запарено, да бъде от месо с месо (но да има и месце), да люти като Антихриста и по възможност да е панирано. Към него да има туршия, после обемист сладкиш. Преди това - ракия. След това - кафе. С яденето - повечко руйно вино. С други думи, унгарецът не е хилав призрак с дрънкащи кости, с тънък портфейл или пък капризен злоядец. От него прелива с настроение и изобилие световната материя. Под сто килограма човекът не е човек. За такива е грехота да се хаби храна, само я прехвърлят с вилицата и после нощем хъркат. Любим зеленчук на унгарските мъже е наденицата, а към нея като плод консумират и сланина.

Разбира се, виждали сме и странни птици - луди по пиле по провансалски, които предпочитат дзадзики с моцарела, морски деликатеси с филе от сьомга, унгарци, които хапват пармска шунка с пъпеш, унгарци вегетарианци, унгарци будисти, боготворящи кашата от нахут, древни маджари, настроени срещу пипера, мислещи само за каша от просо и елда. И все пак можем да обобщим, че естествената среда на унгарците е светът на картофите с лук, рибената чорба, джолана и гулаша, пържолите по цигански с боднати в тях къдрави гребенчета от печена сланинка.

Затова унгарецът ужасено и без разбиране наблюдава всичко, което другите народи изяждат! Французите гълтат стриди с форма на сопол и мекотели охлюви... Китайците сервират стогодишни яйца, лястовичи гнезда и маймунски мозък... Исландците плюскат развалено месо от акула... Виетнамците ядат змии и гущери... Деликатес в Африка са солените хрупкави мравки термити... Какъв късмет е, че у нас няма такива скандални неща!