Янош Лацхфи - Какви са унгарците

- Бай Йожи, столичани са страшно любопитни да узнаят как протича един обикновен ден тук. Бихте ли ни разказали?

- Ама, разбира се, защо не. Значи, ставам сутрин в пет и гаврътвам една малка сливова...

- Стоп, стоп, стоп, спираме - разочаровано махва с ръка репортерът. - Бай Йожи, какво ще си помислят в града за вас, като чуят, че рано сутрин вече пиете алкохол? По-скоро кажете, че четете нещо. Става ли?

- Добре. Тогава, значи, ставам сутрин и набързо преглеждам някоя статия от вестника. По време на закуската прехвърлям целия ежедневник. Изкарвам добитъка, отивам на полето и си нося книга, от време на време понадниквам в нея. Докато обядвам, прочитам още една глава, следобед в работилницата разлиствам някое и друго списание. На вечеря внимателно прочитам няколко страници, след това отивам в библиотеката и четем заедно с наборите. Библиотеката е отворена до десет, но после отиваме за малко при Пища, той има печатница у дома си.

С други думи, просветата в Унгария кипи и денем, и нощем.

По време на реалния социализъм се считаше, че интелектуалците могат да избират между два пътя: единият бил алкохолизмът, а другият бил непроходим. През 90-те години стана ясно, че и цялото унгарско общество разполага с тези две възможности. Достойнство на унгарците е, че не оставят нещата свършени само наполовина, та и от пиянство мрат във възможно най-висок брой. Но не бива да обобщаваме. Унгарецът действително е срещал вече и такъв човек, чиято леля е чула за унгарец, на който жена му, като гледала веднъж през прозореца, чула някой тъкмо да казва на приятеля си, че познава унгарец, който въобще не пиел. И то защото по едно време опасно се пристрастил към алкохола, та сега по-скоро предпочитал да остане жив.

Между другото, статистиката сочи, че умереното пиене намалява риска от сърдечен удар, а точно сърдечният удар е следващият голям враг на унгарците. Значи, мъдро нещо е в съюз с единия си враг да се изправиш срещу другия. По подобни съображения и през XVIII век едната половина на Унгария се борила с турците срещу Хабсбургите, а другата половина пък с Хабсбургите срещу турците. Това, че покрай другото тогава унгарците воювали един срещу друг, наистина е обстоятелство, което може да не се взема под внимание. Всъщност не унгарец се е биел срещу унгарец, а „лабанци“ с „куруците“. Куруци били унгарците, привърженици на независимостта и съюзници с турците, а другите били унгарците - привърженици на императора и съюзници с австрийците, но тази привидност не бива да води до заблуда никого. Всеки считал за унгарци онези, които се борят в собствения му лагер.

С други думи, пиенето без определяне на количеството е полезно, например всеизвестно е, че малко червено вино поправя кръвната картина. Ето, французите пият пет пъти повече вино от унгарците, което им докарва двадесет пъти по-малко болести. Разбира се, и защото не пият химически произведено вино, а приготвено от грозде. (Двама унгарски винопроизводители си говорят и единият гръмогласно обяснява на другия: „Виж, беше много отдавна, когато още правехме виното от грозде!“.) Обаче и между двете системи на здравеопазване има разлика от земята до небето. Всеки е убеден, че е по-приятно да се избере съюзът с (умерено количество) алкохола срещу инфаркта, отколкото с инфаркта срещу алкохола. И тогава остава само да определим какво означава „умерено количество“ или „малко вино“. Унгарецът само в голяма мъка или безгранична радост кани приятел с думите „ела да се натряскаме като магарета“. Ако такъв екстремен случай не е налице, казва простичко: „Ела да пийнем по глътка“. Ако лекарят го запита: „Кажете, пушите ли?“, отговаря спокойно: „Благодаря, докторе, но по-скоро бих пийнал нещо“. Ако се заговори на тази тема, унгарецът подхвърля: „Има ли човек, който да не пие?“, или пък: „Понякога посръбваме с приятели, но нищо особено“, или „Понякога трябва малко отпускане“, или „Виж, приятелят ми Бела пие мъжки, до него аз съм начинаещ“. От тези премерени празни отговори можем да се досетим, че редовно се връща в безсъзнание в дома си. Или даже не се връща в дома си. Напиванията пък се превръщат в подвизи, в мъжество, когато вече са преминали. Със здравеняшки зачервено лице унгарецът разказва, че пил здравата, стабилно и до несвяст, тоест във всички случаи - напил се до смърт. Има пословица, според която „алкохолът в малко количество е лек, в голямо количество - отрова“. Нейният специален унгарски вариант е: „алкохолът в малко количество е лек, а в голямо количество - лекарство“.