Янош - Лари Фари Шмекелари

Обичате ли да ядете орехчета, лешничета и бадемчета, мили деца? А как ги обичате повече — когато си ги счупите сами или когато ви ги счупят мама и татко?

Пустите му костеливковци, какви здрави черупки имат! Може би заради това големите хора са измислили специални клещи, за да ги чупят. Ние, в България, ги наричаме лешникотрошачки. Кой знае защо… Може би защото хората у нас са чупели повече лешници, отколкото орехи и бадеми? В Германия пък ги наричат орехотрошачи и ги правят не като клещи, а като малки дървени човечета. Те имат един подвижен крак и като го натиснеш, поставеното в устата орехче изохква и черупката му става на парчета.

За едно такова човече ви разказва в своята книга немският писател и художник Янош. Това човече се нарича Лари Фари, а има и прякор — Шмекелари. Дали с право, или не — това вие сами ще прецените. За да не се карат немските и българските деца, няма да го наричаме нито лешникотрошачко, нито орехотрошачко, а просто — Хрупко-Черупко. Нали това му е работата — да хрупа черупки! То и Лари Фари не е съвсем обикновено име. На немски то значи Тра-ла-ла или Дрън-дрън. Но докато превеждах книгата и слушах какви ги дрънка пустият му Лари Фари, толкова свикнах с немското му име, че ми се прииска да му го оставим и в България. Нали сте съгласни?

Нашият Хрупко-Черупко знае добре да чупи орехчета, лешничета и бадемчета. Но внимавайте! Не бързайте да ги ядете, преди добре да ги почистите. Иначе току-виж сте сдъвкали някоя черупка. Всъщност, аз мисля, че след като прочетете книжката, всички ще предпочитате сами да си чупите орехчетата.

Колкото до мене, в нея намерих скрити доста костеливи орехи и ако някъде думичките не са много равни, помислете си за това, че там сигурно са останали някои особено костеливи черупки.

Преводачът

На улица „Молец“ номер единадесет, под покрива на къщата на стария железничар Траверсопиронков, точно зад седмата греда на покрива, има един много тайнствен сандък. Той изглежда точно като сандък, в който се крият съкровища, има съвсем същия цвят, пък и големината му е съвсем същата, дори може да е малко по-голям. Различава се само по едно — капакът му е леко надигнат и изпод него се подава една лъвска лапа.

И всяка нощ, когато луната се покаже на прозореца в осем и половина, тук се случват какви ли не тайнствени неща.

Капакът се поотмества.

Някой го повдига и се оглежда. Разтърсва глава да се разсъни, протяга се, измъква се от сандъка и сяда на ръба му.

И кой мислите е това?

Самият ЛАРИ ФАРИ ШМЕКЕЛАРИ! Той запява:

И така, това е Лари Фари, нашият Хрупко-Черупко, който си сменя зъбите, когато поиска. Сега в устата му има зъбки-лъжливки, но той имал и лъвски зъби, и зъби, с които се хрускат големи скали, и зъби за лов на лисици, и още стотина вида други зъби, които обаче му задигнал разбойникът Сливко Пестилов — така поне твърди той. А пък зъбите за смилане на чер пипер му паднали преди единадесет години по време на една буря от моста в реката. Така разправя той, ама май че работата му не е чиста.

Лари Фари още не е свършил песента си и от тайнствения сандък започват да изскачат и оживяват и другите играчки. Те се измъкват една през друга отвътре и се разполагат удобно на ръба.

Пръв се показва Мастиления палячо с големите разперени уши. Неговите уши са толкова големи, че само да излезе на открито при силен вятър и ще полети. А рече ли да се състезава с лястовиците, победата му е сигурна. Мастиления палячо е голям бърборко и все се обажда, когато не го питат.

След това се подава мечето Цигу-Мигу със своята цигулка. То може да свири на нея толкова хубаво, че раздърпаното куче с трите крака и откъснатата опашка са разплаква.

После се измъкват и Гуменото пате, и Парцаления шишко, и Порцелановата кукла с буклите, и стария крокодил Тряс-Кряс Кроко Дилски със своето дете Пляс-Вряс Кроко Нилски.

Последен излиза Честния лъв Ханс с лъвските очи. Негова бе лапата, която се подаваше от сандъка. Честния лъв Ханс не е лъгал никога през живота си. Той е по-силен от всички останали играчки, а зъбите му са толкова остри, че може да схруска когото поиска. Лъвът внимава никой да не лъже.