Янош - Лари Фари Шмекелари

— И така — продължи да разправя Хрупко-Черупко, — ядохме, пихме и се веселихме. Моят тъст, кралят на Франция, ни подари за сватбата катинар, един такъв — с два ключа. С него си заключвахме сандъка. Това бяха най-хубавите дни от целия ми живот. В сандъка беше винаги тъмно, а ние с моята принцеса си лежахме един до друг. Ех, какво мързеливо време беше това, приятели, поразмърдвахме се само, когато отвън минеше влак и разклащаше къщата ни.

Имахме двеста и седемдесет деца, едно от друго по-черни, нали в сандъка беше тъмно. Чернички дечица, целите от марципан и орехи.

— Но оттогава нищо не съм чувал за тях. Те се пръснаха като пилци. Двадесет и пет само отидоха в една будка, в която се продаваха шоколади и оттам едно по едно тръгнаха по широкия свят. Сигурно и те са се изпоженили.

— Ех, и аз искам да се оженя — изръмжа Честния лъв Ханс. — Само че не знам за кого.

— Най-противните джуджета в целия свят са черпиперените джуджета от мишите дупки; сега ще ви обясня защо.

Първо, защото изгонват милите малки мишлета от дупките им, за да се разполагат там, само защото са мързеливи и не искат да си изкопаят сами дупки. А нали никога не трябва да гоним, бием и да се подиграваме на по-слабите? Второ, защото са подли, и трето, защото не мога да ги понасям. Ей сега ще ви кажа защо. Те не се мият и миришат, а на всичко отгоре и лъжат. Лъжци изобщо не мога да понасям. Черпиперените джуджета са малко по-малки от едно свито таралежче, но притежават сила колкото един истински козел. Искам да кажа, че двеста черпиперени джуджета са един и половина пъти по-силни от един козел, но затова пък миришат сто пъти повече от него. Те са съвсем сиви, имат голяма колкото детска четка за зъби брада и почти не се виждат на голата земя. Ядат чер пипер, а на външен вид са като хората, само че по-малки. Те нападат една след друга страните на приказките. Стриват с острите си като кремък зъби зърна чер пипер и ги духат в очите на куклите, за да ги накарат да плачат. След това отиват при тях като божи кравички, погалват ги и се правят, че уж искат да ги утешат и лап-лап — излапват горките кукли така, както са поръсени с чер пипер. Мене, разбира се, те не можеха да изядат, защото съм от дърво и не съм вкусен. Пък и хиляда черпиперени джуджета не могат да се мерят с мене по ум и по сила. Ей сега ще ви разправя как ги победих. Тогава аз живеех още в страната на приказките „Бонбон Кръц-Кръц“.

— Виж, това чак не мога да повярвам, лъжеш, мошенико — изръмжа Честния лъв Ханс, — не може да има истинска страна с такова глупаво име.

— В нашата страна на приказките имаше шест сандъка — и шестте бяха пълни до горе с играчки. Живеехме си хубаво, но изведнъж — край на мира и спокойствието. Около границата на страната ни бяха забелязани да се промъкват и тълпят черпиперените джуджета. Една играчка дори беше видяла, как те вече точат зъбите си и пият цели литри вода за пръскане, за да си настройват мерника. Бяха довлекли и складирали цели планини от чер пипер, високи чак четиристотин метра.

— Сега вече наистина лъжеш, мошенико — извика Честния лъв Ханс, облиза се и мръдна по-близо до ръба на сандъка, — четиристотин метра е много високо.

— Честна дума, не лъжа — каза Хрупко-Черупко Шмекелари. — Чакай да свърша приказката и ще ти докажа, че е вярно! И така, в нашата страна на приказките настана такава суматоха, каквато е имало само по време на прочутия Черпипербург в Русия. Играчките почнаха да лъскат оръжията си, търкаха тромпетите, докато светнат, наливаха олио в раздрънканите пиана и надуваха хармониката на шимпанзето Франц.

— Ако случайно искаш да кажеш, че тромпетите са оръжия — изръмжа Честния лъв Ханс, — трябва да ти обърна внимание, че това, което говориш, е просто ужасно смешно. Но понеже глупостта е половин лъжа, този път ще ти простя, но ще си го прихвана след това.

— И така — каза Хрупко-Черупко Лари Фари Шмекелари, — аз поех командването. И издадох заповед: „Парцалените кукли и животните, по-малки от три сантиметра — веднага в сандъка с железните пирони!“ Самият аз застанах в средата на бойното поле и наредих скачащите тенекиени жаби да заемат позиция от двете ми страни — една редица отляво и една отдясно. Тогава черпиперените джуджета ни нападнаха. В случай, че с мен станеше нещо, тенекиените жаби щяха да се нахвърлят върху негодниците и да ги отблъснат. Лично аз си бях поставил зъбите за мелене на чер пипер, като си мислех: „Най-добре можеш да победиш врага си със собственото му оръжие!“ А то беше…