Янош Лацхфи - Какви са унгарците

Ако поради някаква загадъчна причина ЦРУ или КГБ поискат обстойно да следят Унгария, излишно е да инсталират спътникови системи. Достатъчно е във всяко село или на всяка градска улица да хванат по една от тези възрастни жени, като дори и не трябва да я изтезават. Стига една почерпка с дребни сладки, кафе, може и с малко коняк и да й кажат, че се интересуват от здравето й. В отговор могат да разчитат на горния монолог.

Ако питат един унгарец колко километра има до съседното село, той отговаря, че по права линия са двадесет, но той знае един още по-кратък път през гората. За всяко нещо намира някое по-хубаво, хитроумно и премъдро решение. Това си е обичай от времето на маджарските хайдути (бетяри) и почти жив спомен от последните окупационни периоди - без така да оправдаваме когото и да е и за каквото и да било. Поначало легендарните унгарски хайдути по пътищата били коравосърдечни; но тъй като австрийската армия ги преследвала, за тях се разпространявала мълва, че грабят само от богаташи, симпатизиращи на властта, и така се издигнали до ранга на национални герои от типа на Робин Худ, ставайки пример за всеки справедлив, упорит, свободолюбив маджарин. Манипулирането и хитрините са някакво скрито обезщетение за малкия човек, безсмъртен триумф над потискащата, в повечето случаи чужда власт.

Как може да мъсти онзи, който няма никаква власт? Унгарец чул една типична история, случила се през 80-те години в село край Будапеща. Наблизо били разквартирувани съветски военни части, с войниците от които местните имали отличен алъш-вериш. На откъснатите от родния край доблестни руски воини по принцип им било забранено да имат вземане-даване с местните хора, не им било разрешено дори да разговаряш с тях, даже нещо повече - официално не трябвало и да се знае за съществуването им. Да, обаче каквото не било здраво закрепено в една съветска казарма, то някак си започвало да митарства. Безброй унгарци на село носели руски военни ушанки, ватенки, боти, раници, използвали за разни цели противогазови маски, карали с руски бензин, смазвали си колите с руско масло. По онова време това се превърнало в истинска мода. Ако на някого му хрумнело, можел да се добере и до оръжие, патрони, ръчни гранати, противовъздушни ракети. В замяна към секретните военни поделения, според официалното в Унгария становище заети от „временно пребиваващи“ части, вървял поток от храни, напитки, пари.

Под прикритието на нощта съветските части маневрирали с бронирана техника по улиците на селото, за да могат изключително хитро да заблудят наблюдаващите ги чрез спътници американци и така да ги объркат, че онези едва ли не да вдигнат ръце и да се предадат като победени в студената война. Историята на тоталитарните режими е пълна с подобни логични действия, така че и на това вече никой не се чудел. Обаче лудият на селото имал едната страст да събира униформи и имал у дома си всякакви: от пожарникарски костюм до полицейска куртка, а даже и облекло за нощна маскировка. Та по време на военната операция, когато не било препоръчително за жив унгарец да си покаже и носа навън, той облякъл една подходяща униформа, изправил се на пътя и с широки движения, като да размахвал сабя, с професионални жестикулации отклонил движещите се в колона огромни стоманени мамути в една задънена улица. Когато верижните машини стигнали края на задънената улица, слабоумният се измъкнал, а псуващите и ядосани водачи с много мъки и затруднения успели да обърнат назад по тесния път с тромавите чудовища. Години наред всички черпели с пиене лудия на селото, когато в кръчмата разказвал каква поразия бил успял да забърка.

Ако си нямаш подръка душманин, то и държавата със своите закони става за тази работа: и в наши дни е гордост да я изиграеш. Когато наближава срокът за подаване на данъчните декларации, унгарците започват с вихрена скорост да подписват договори в приятелски кръг. Единият продава на другия тридесет стола, другият - четири маси, а двамата купуват по три шкафа от баджанака, който от своя страна купува скорострелно четири настолни лампи. Тези дребни по размер разходи, които могат да се приспадат от сумата за изчисляване на данъка, изпълват със задоволство унгареца, лицето му сияе: и днес е успял да изиграе потискащия го държавен мозък! Обаче така преминават и делниците му. Техническият преглед на колата изтича, трябва да се направи нов. В сервиза го питат дали не идва случайно от Министерството на транспорта? Унгарецът, разбира се, никога не идва от Министерството на транспорта, но пък и да е инспектор, никога не би си признал. Автомонтьорите питат само защото колата не може просто ей така да мине на преглед, но пак има начин въпросът да се уреди разумно. И решават въпроса разумно, книжата се попълват стриктно, а пък унгарецът дава подобаващ бакшиш. И вярва, че въпреки лошото техническо състояние на колата никога няма да се преобърне - тези неща се случват с други и ги разправят в новините.