Янош Лацхфи - Какви са унгарците

Ако унгарец пътува с междуградски автобус, шофьорът му смигва и при качването го пита дали да му даде билет. Ако не му трябва билет, то естествено, и пътуването ще е по-евтино. Шофьорите си съобщават по телефона помежду си, ако в автобуса се качва контрольор. Тогава колата спира и който няма билет, може да отиде напред до водача и да получи такъв за една къса отсечка: така всички са на кяр. А после контрольорите най-често намират всичко в ред. Водопроводчици, дърводелци, зидари, строители винаги имат два вида цени: по-ниска, без фактура, а скъпата пък е с фактура. Който си е природно надарен, не трябва да купува цимент и чакъл, да бърка или да се грижи за бъркане на бетон, стига да се обади където трябва, откъдето също казват комуто трябва, а пък онзи докарва малко бетон „по втория начин“. Този бетон пътува в утробата на няколкотонен самосвал към строежа на търговски комплекс или голяма жилищна сграда, където са нужни много кубически метри и е трудно да се изчисли точно колко. Така че бетоновозите от време на време спират тук-там, малко от бетона случайно се изсипва на двора, домакинът пък пъха в ръката на шофьора няколко банкноти. Ако човек си отваря очите и има достатъчно голям кръг познати, винаги може да се сдобие с „изпаднало от камион“ едно-друго, с безмитни цигари, алкохолни напитки, технически стоки, дрехи...

При зъболекаря, фризьора и козметика за кучета унгарецът също може да избере или без фактура по-евтина пломба, коронка, прическа, подстрижка, или с фактура по-скъпото. Двама шофьори на товарни коли разказвали как заедно (съединението прави силата!) успели да си набавят сериозен допълнителен доход, без във фирмата да разберат. Закарали стока с двата камиона в провинцията и тъй като на връщане трябвало да се върнат празни, закачили единия камион на теглич, а бензина източили от резервоара с маркуч и го продали изгодно.

Такива игри се уреждат не само между частни лица, но и в официални среди. В края на краищата и в учрежденията има обикновени хора, би било несправедливо тъкмо те да бъдат прескочени от веригата на тарикатите, опримчила цялата страна! Така че можете да чуете за такива поръчки на общините, при които условието за кандидатстване е определен процент от цената да капне обратно в джобовете на ръководителите, обявили конкурса. Унгарските партии обикновено бълват змии и гущери една срещу друга, но когато става дума за местни сделки с недвижими имоти, отлично се разбират помежду си и успяват да си поделят резенчета от малката обща тортичка. Мръсотиите излизат наяве само тогава, когато едната страна реши, че са я ощетили и че е получила малък или жилав къс от плячката. Че на достойния народ от това не се полага нищо, е страничен въпрос, в края на краищата който един път е избран, вече е в кръга на избраните. Така според мълвата срещу заплащане може да се получи разрешение за строеж, разрешение за бизнес, че дори и удостоверение за ползване на паркингите за инвалиди. В Будапеща безброй много коли паркират на запазените за хора с увреждания места, а шофьорите удивително умело прикриват многобройните си недъзи - разсеяният наблюдател ги вижда като руси сладки мацки с дълги бедра или като яки мъжаги с голи глави, но това явно е зрителна измама. В шоуто на едно кабаре ги наричат „емоционално недъгави“. Приятелят на един унгарец преди време записвал показанията на електромерите. Та той разказвал, че не ония нещастни бедняци, които разстройват, връщат или спират с карфица електромерите, причиняват значителните загуби на фирмата, а това правят новозабогателите, за които е играчка да си платят тока за сауната или електрическото отопление на басейна, но как така ще „хвърлят толкова пари“ за нищо, по-скоро нелегално ще свържат уелнеса си за главния кабел. Безспорно най-голям тарикат бил оня, който кандидатствал да проектира логото на Унгарската Национална агенция по приходите и между другото, им подшушнал, че без фактура ще свърши работата по-евтино...

Унгария заема достойно място в международната класация по корупция. Един чудесен хуморист отбеляза: успяхме да си извоюваме по-малко непечеливша позиция в тази класация. На висока цена, но пък си струваше.

За най-добър източник относно алкохолните навици на унгарците служи следният популярен виц.

Телевизионен екип отива в малко селце и влиза в двора на един селянин. Приготвят камерата, включват я на запис и репортерът пита: