Янош Лацхфи - Какви са унгарците

В унгарските народни традиции великденското поливане някога бил любим и многозначен обичай. Когато ергените в понеделника на Великден посещавали домовете на момите, с общи усилия ги измъквали на двора и с леденостудена вода от кладенеца заливали девойчетата, облечени от глава до пети в празнични дрехи, като подсъзнателно свързвали в едно цяло пролетното обновление, търсенето на партньор, магията на възпроизводството и някаква завоалирана еротика. Неслучайно се чувствали нещастни ония разглезени и прекомерно надменни или просто грозновати девойки, до които не стигала ледената баня.

Едновремешният обичай до наши дни е преминал доста специфични метаморфози, но в някои съхраняващи традициите младежки кръгове се вижда как частично отново е дошъл на мода, когато още в ранни зори момчетата изненадващо започват да пръскат девойките с шишета сода. Всеобща е замяната на чистата студена вода с най-евтини и вонящи одеколони, а вместо даденото в замяна като подарък от момичетата червено или пъстро яйце в по-добрия случай се предлага алкохол, а в по-лошия случай се дават пари. Вехнещи дами черпят бродещите от къща на къща невръстни ученици и възрастни мъже с алкохол и пари с надежда за малко „поливане“, след което дни наред им се повдига от невъобразимо упорития мирис на смесените неотмиваеми одеколони. Из улиците навсякъде сноват мъртвопияни мъже, мънкащи под носа си пикантни стихчета за „поливане“, и ако ги дарят с някой от традиционните подаръци - червена ябълка или пъстро яйце вместо с мангизи и пиячка, в яда си те ги запращат със сила в земята и ги стъпкват върху асфалта.

Като че ли въпреки мъжката си същност унгарецът не изпитва непреодолима потребност да участва в това вече болезнено изкривено веселие, а съседките цели седмици наред го гледат накриво и обвиняващо, ако не ги е полял и не ги причислява към женското съсловие. Може би и спокойно би наблюдавал как поради липсата на поливане дамите вехнат? (Ами, няма такова нещо!) Ама дори и коняка били приготвили. И даже и хилядата форинта [6] 1000 форинта са приблизително 3,3 евро. - Б. пр. държали подръка. И сладкишът бил нарязан. И яйца били боядисали. В спомените на един унгарец дълбоко е попил ужасно уродливият великденски понеделник, когато с лекота и като шокова терапия успял да покаже на една чужденка естеството на културните различия. Семейството на унгареца било на вилата на тъща му, когато колективното задължение на мъжкото съсловие да бъдат посетени подред познатите дами се развихрило, разклащайки в ръце ужасно отблъскващи парфюмерийни изделия, а пък дамите с юношески свян кротко приели задължителните за изреждане стихчета и подмладяващия разтвор. В една от къщите имало и гостенка от Холандия, която с нищо неподозиращо любопитство очаквала екзотичния народен обичай. Унгарецът толкова несръчно успял да я напръска със съмнителната течност, че алкохолният парфюм попаднал в окото на гостенката и започнал страшно да й люти. Младата жена избухнала в неудържим плач, а домакините опитвали с чиста вода да измият зачервеното подуто око. Запомнила унгарските подвизи може би за цял живот.

Унгарците са музикален народ, „без музика не могат да живеят“, както напомня и един популярен сантиментален шлагер. Сред възрастното поколение всеки има любима „своя песен“ и когато настроението и алкохолният градус в компанията се повишат, изскачат от полузабрава мелодии, повече или по-малко познати, сладникави, с настроение като в народна песен. Десетилетия наред радиопредаването " Обедни шлагери за добър апетит" жънеше огромен успех. Всеки божи ден по обяд, но най-вече в неделя, из унгарските села и градове от входните врати волно се лееха в пространството едни и същи напеви. Атмосферата на народния свят в тях никога не е съществувала иначе освен върху изобразяващите непреходността декори в будапещенската оперета. Интимни обяснения в любов, мълвене на обръщения, като „сладка, мила“, „ангел мой с розмарин“, „моя виолетова копринена роза“ или „дяволито мое златно съкровище“. И ергените си имат своите декоративни епитети, като: „този хитър вагабонтин Лаци“, „черноок левент с огнен поглед“ или „мой скъп мил побратим“.

Странен е този свят, в него не може да се усети атмосферата на провинцията, пълна с разпадащи се от безделници и безработица селища, работещи на черно хитряги, противни пощенски служителки и облажени отвсякъде местни лидери.