Янош Лацхфи - Какви са унгарците

Всичко това, разбира се, все още не е отговор на въпроса защо, по дяволите, в страната има толкова различни стълбове и проводници. На запад от нас може да се видят много по-малко такива, вероятно мрежите са изградени по-обмислено. Друг унгарец могъл по време на пътуването си в Румъния да установи, че и от многото има още повече, тъй като там невъобразимо разточително опримчват всичко около пътя в мрежи от необуздаеми кабели. С други думи, явлението пристига от изток и колкото по-далеч стига, толкова повече спада обожанието към омотаване в кабели. А когато някой унгарец построи къща, вече и на собствен гръб може да изпита как стоят нещата. Тъй като от проводниците, минаващи пред къщата, ток в парцела не е бил прокаран, фирмата се наема с поръчката само в случай че нашият човек купи стълб за собствения си парцел. Унгарецът се изпъчва гордо - не е за подценяване, че въпреки скромните си възможности вече има и собствен стълб за електричество като някой големец. От време на време отива в края на двора и гали скъпоценния си неотчуждаем стълб.

Когато идват да прекарат необходимия за работата на унгареца интернет, служителят на телефонната компания поклаща глава и с угрижено лице започва да телефонира по джиесема си. На въпроса на собственика казва, че за съжаление, тук не може да се прекара интернет. Обяснява на ужасения стопанин как за това трябва стълб, какъвто тук няма. Унгарецът е леко засегнат, че не зачитат за нищо новата му собственост, и показва тази красива колона, своя електрически стълб, който буквално избожда очите на техника. Да, моля ви се, но това така не става. Електроснабдяването не позволява на телефонните компании току-тъй да закрепват кабели по техните стълбове. Току-що спечелили и няколко дела срещу тия с телефоните, така че могат да ползват съоръженията само срещу солен наем. Унгарецът е израсъл в Унгария и съвсем точно знае какви начини за уреждане има при решаването на такива нерешими проблеми. Тихичко дава знак на техника, че (правилно-неправилно) няма да е неблагодарен, ако успее да се намери друго приемливо решение... От електроснабдяването и без това твърде рядко се мяркат тъдява.

За съжаление, отговаря техникът високомерно, такова нещо той не може да направи, защото не му се ще да рискува службата си. Но разбира се, ако унгарецът си купи един стълб от телефонната компания (отлични, съвсем нови парчета и горещо ги препоръчва) и го постави до електрическия, това, разбира се, би струвало повече пари и време, но би било перфектното решение. Унгарецът няма голям избор. Наистина удоволствието не е евтино, но безспорно си заслужава: до неотдавна си нямаше нито един стълб, а сега изведнъж вече ще има два. Шеговито подхвърля на техника, че щом е такова положението, би могъл да започне същинско колекциониране. Няколко греди все още могат да се поберат в ъгъла на двора и как добре биха изглеждали там! Служителят на телефонната фирма не е в настроение, дори не се засмива, сяда си в пикапа и преди да потегли, подхвърля, че след няколко дни ще докарат стълба. А унгарецът с развълнувано сърце се диви на сгъстяващата се пред къщата му мрежа от кабели, за обогатяването на която е допринесъл и той. От време на време отива в края на двора, за да погали своите два скъпи стълба, които никой не може да му отнеме.

Бурната история на маджарите наистина е оставила следите си върху състоянието на сградите. Лъвският пай от работата обикновено е извършен от завоеватели. През XVI век турците обзавели като конюшни дворците, опожарили църквите и манастирите, избили или прогонили свещениците и монасите, а преди това старателно премахнали главите на каменните светци - религията им забранявала сакралните човешки изображения. Няколко столетия по-късно в една потопена в кърви унгарска революция и приятелски настроеното австрийско командване направило голяма и смела стъпка. Взривили сто и петдесет крепости, да не би случайно избухливите по нрав унгарци да ги приспособят за свои стратегически отбранителни пунктове в случай на ново надигаме за свобода. Като символи на автократичната власт пък комунистическият режим обикновено ползвал оцелелите замъци като приюти за сирачета, психиатрични заведения или общежития. Свалили гипсовите пластики от стените, в големите помещения надлъж и нашир опнали преградни стени, така че когато тези сгради търсеха новия си стопанин при появата на скъпоценния капитализъм през 90-те години, стените им бяха в безкрайно занемарено състояние.