Янош Лацхфи - Какви са унгарците

Безпомощната служителка телефонира насам-натам и след известно време се оказва, че сумата не може да се освободи преди изтичане на падежа. Клиентът започва да спори, че при сключването на договора на него това не са му го казали, след което след още известно време става отново ясно, че все пак сумата може да се освободи, но губи лихвата и трябва да се изготви нов договор. В договора фигурира обаче старият му адрес, за което той още при смяната е уведомил банката с писмо. Тогава по телефона са му казали, че е достатъчно да им изпрати писмо, което те ще регистрират и потвърдят. Сигурно са го регистрирали, но не са го потвърдили. Писмото, с което им е изпратил съобщението, сега не може да бъде търсено, защото е заведено с входящ номер по тогавашната пощенска пратка. Няма ли при него случайно едно копие? Няма, но дори и да има, не може да послужи, защото е нужна и разписката, че писмото е подадено като препоръчано. Или въобще - доказателство, че е изпратено по пощата. С новия си адрес обаче трябва да попълни една нова декларация и едва след това може да се направи новият договор. За новия договор са нужни всички данни и удостоверения, така че е по-разумно сега унгарският господин да седне за малко.

Служителката телефонира, вписва по нещо в компютъра, обажда се на съпруга си и се скарват, обажда се на майка си, която гледа болно детето у тях, като подробно обсъждат изкашляното, секрета, температурата и обривите му. Съпругът се обажда на служителката, нахоква я и споменава развода като евентуална възможност. Служителката се разплаква и трябва да се обади на майка си, да й каже колко груб е бил сега мъжът й, но тя повече няма да остави така нещата. Точно така, не оставяй нещата така, я окуражава майката. Няма и да се оставя! Тогава нашият човек се обръща към нея отново притеснен, че се интересува от една такава дреболия като вложените си пари, когато пред очите му, подобаващо като за филм, се срива нечий хармоничен семеен живот. Служителката, с насълзени очи, недоумяващо го зяпва: какво иска от нея точно в този момент? Та нали за срочните влогове отговаря не тя, а колежката й. Която тъкмо обядва. Която тъкмо сега е в отпуск. Ааа, господинът е оставил тук документите си? Ааа, трябва да сключи нов договор? Тогава поне мъничко да бъде търпелив и да седне. И без това служителката сега не може да си поеме дъх от работа!

Не след дълго смразяващ писък изважда унгареца от апатията му. Първо му минава наум, че отново със съпруга, с детето или с майката е станало нещо, обаче не! Сега компютърната система се е разпаднала, блокирала, о, божичко, какво да правя, Пища, извикайте Пища, може би изгубихме всички данни! Унгарецът дълбоко въздъхва, зачаква Пища и с всички сили се опитва да се концентрира върху позитивни и далечни от стреса мисли - абсолютно щастие е например, че тази банка в рекламите си обещава безпроблемно обслужване, и още по-голям късмет е, че в Унгария няма бюрокрация!

Френски фотограф, познат на един унгарец, снимал из Унгария от край до край, след което смаяно казал, че е невероятна красота колко много жици има по тези места, просто така си пресичат висините, като че ли на тях простират небесните чаршафи да се сушат. Унгарецът се зарадвал на това наблюдение, изпълнила го гордост за сънародниците му, ама и за това как дръзко, под открито небе обират жиците, понеже е известно, че отделни банди са специализирани в крадене на кабели, защото скритата във вътрешността на проводниците ценна червена мед може да се продаде на добра цена.

И все пак какво точно правят крадците на кабели? Значи, шофьор на такси разказал вариант на един унгарец, както го е видял. В Будапеща, близо до брега на Дунав забелязал черен пушек, значи, та паркирал колата си и започнал да дебне. Шпионското му усърдие си заслужавало: за ден-два вече знаел всичко. Добри хора с благородна лекота режат сноп жици някъде от електрически стълб и го занасят в някой държавен склад, където няма пазач. Заливат черните змийчета е малко бензин, запалват ги и докато черният пушек приятно кълби нагоре към озоновия слой, те с кофа в ръце се запътват към реката. Докато се върнат, огънят е унищожил обвивката, червената мед блести ослепително на слънцето със светлината на древно злато. Заливат го с водата и прибират скъпоценния метал в един найлонов чувал и с него се запътват към пункта за цветни метали. Шофьорът напразно подал заявление в полицията за случая, полицаите развеселено казали, че на територия на фирма полицията не може да влиза без разрешение за обиск. А докато получат разрешение и стигнат до обекта, от човека и следа няма да има. Така че не могат нищо да направят по въпроса. Търговията с цветни метали поначало трябвало да се регулира, различните правителства правели някакви несмели опити, но си се вижда, че на някого този бизнес му е много необходим, така че всичко си оставало постарому. А пък за огромно всеобщо възмущение редовно изчезва ту някоя статуя от обществено място, ту няколко километра железопътни релси, които вероятно възкръсват за нов живот в някоя пещ за претопяване. Според подозренията на нашия унгарец философията на крадците на цветни метали може би е такава: да приобщят самотно стърчащите на обществено място беднички бронзови фигури към света на първичния, постоянно менящ формите си кръговрат на металите.