Янош Лацхфи - Какви са унгарците

Което пък поробител не е сторил, извършил вместо него добричкият народ. Както по време на френската революция населението от околността разпиляло камъните на едно от чудесата на средновековна Европа, катедралата в Клюни, точно така добри унгарци отмъквали за строежите си цялата ни архитектурна история. Църквите, манастирите, катедралите, крепостите, замъците, чийто пищен свят от форми с признание споменавали пристигащите от странство едновремешни пътешественици, както си му е редът, изчезнали, преобразени в чифлици, хамбари, конюшни, обори. Като нищо се случвало, обърнато в браздата парче скала или пък камък, в който някой се спънел през 70-те години, докато се мотае из полето, да се окаже невероятно изящна и красива готическа или романска каменна резба. Точно по тези причини археолозите ходели от село на село и заничали из дворовете, белким се натъкнат на някоя ценна развалина. В едно село, в имота на един старец, надничайки в свинарника, се натъкнали на пищно изработен предмет. Веднага предложили за това каменно парче скромна сума от името на музея, но щом дядото надушил парите, веднага започнал пазарлъка. Пробвал да качи цената, като изтъквал, че това с любимият камък на свинята му, тя имала навика там да си чеше гърба. Напразно го убеждавали, че ще му дадат друго чесало в замяна, дядото вече имал съмнения и не бил склонен на безценица да продаде внезапно изскочилото съкровище. Така че камъкът си му останал и кой знае, може би и сега о него си търка гърба поредното свинско поколение, ако още релефите не са се загладили и камъкът не е потънал в легендарните замъглени столетия на унгарското минало.

Италианските, немските или френските историци на изкуството намират във всяко село по един по-голям или по-малък древен или средновековен паметник, тоест спокойно имат за какво да си говорят, могат от стабилен камък да си строят очарователни теории - от Вавилонска кула та чак до небето. Бедните им унгарски колеги обаче са луди по руини и камъни. Десетилетия се водят спорове до кръв, изпълнени с горчивина, дали наистина тук-там следата от резба по парче камък сочи, че е било част от колона или пък е крепило каменен свод, и от ателието на коя международна династия каменоделци е произлязло. Достойните наши учени, бронирани с невероятно виртуално знание, спорят върху всеки такъв реликт, а през това време унгарецът с хлътнала между рамене глава потръпва кога ли ще настъпи моментът, в който някой необуздан ум по дивашки ще хване любимото си парче камък и с ненадейно чистосърдечие ще пребие почтения побелял апостол на конкурентната теория.

- О, маджарите! Ами те изправени яздят по шест коня наведнъж! Ей с тия очи съм виждал! - с възхита се обърнал към един унгарец негов мил и наивен немски познат с разтворени очи, като да е открил, че наистина всеки човек, считащ себе си за унгарец, има съответно криви като буквата „О“ крака. А впрочем дори е много вероятно нормалният унгарец да не може изобщо да възседне кон.

Няма съмнение, че всеки маджарин е роден на кон, но пък е истина, че малко жребче само с огромни усилия и напъни може да се опакова в утробата на унгарските майки. На гърба на коня си те раснат, там ги кърмят и преповиват, там се учат да пишат, така че и впоследствие могат да пишат само ако някой междувременно разклаща масата. Като огладнее, маджаринът се докопва до парче месо именно от коня, намиращ се под него, и си го хапва сурово. Такива естествени създания са тези маджари. В метрото влизат на коня си в тръс, от павилиона купуват кафе и шоколадов кроасан за себе си и разбира се - и за коня, в раван минават по ескалатора, скачат между релсите и по-бързо от метрото пристигат на станцията. Модерното време не е подминало този номадски рай, тъй че унгарците ползват и лаптопите си на седлата и презареждат операционни системи по време на езда. Конят си има собствен джиесем, да не би да му се осакати душицата, нали в духа на европейската хармонизация на права постоянното поддържане на връзки с останалите членове от стадото е основно животинско право на всеки кон за езда.

Не че искам да го призная, обаче този живот на кон си има и недостатъци. Ужасно неудобно е на седло да се ходи по нужда, да се играе шах, да се шие и готви, също и зачеването на дете не е детска играчка, но един истински унгарец не могат да го уплашат с подобни дреболии, че да не продължи начина на живот на своите предци. Тъй като за маджарите по традиция е характерно бойното изкуство стрелба с лък назад от гърба на коня, също е изключително неприятно, когато човек си стрелне един път назад и се окаже, че там тъкмо бил застанал някой. Подобни неща обаче са калкулирани в унгарския живот, конни улични метачи редовно събират тленните останки на простреляните назад с лък минувачи. Още една неприятност, която не е за пренебрегване, е, че потомъкът на конен народ се нуждае от по-широко и по-масивно и от спалня легло, на всичкото отгоре, ако доблестното четириного сънува кошмар и се обърне на другата страна, с лекота може да размаже стопанина си. А пък съхранените стари и прастари гробници доказват: маджаринът може да бъде спокоен, че ще бъде погребан заедно е коня си, та ако случайно се наложи, да може да го ползва и из ловните полета на вечността.