Янош Лацхфи - Какви са унгарците

Не се заблуждавайте, ако из улиците на Унгария все пак срещнете многобройни фигури с изкривени стойки и чиновнически вид, с кекави мускули, запотени, бледи, очилати, които носят в пликче на жена си охладено пиле, защото вечерта началникът идва у тях. Възможни са два варианта. Първият, че в широката душа на този Хомо хунгарикус модернус се таи трениран в степта конник, със загорели ръце и дръпнати очи, с развети гъсти коси, силни мускули, добре сложен, който препуска из безкрайните степи. Другият вариант е, че това не е истински маджарин, а само някакъв заседнал в града жалък краен продукт на цивилизацията.

Един унгарец си имал познат, живеещ във Франция, също унгарец. Въпросният бил по професия свещеник и мнозина мислели, че се шегува, когато казвал, че името му е Атила. Да, бе, да, защо ще нарекат някого на името на хайдук и варварин с окървавени ръце, който даже и във френските учебници фигурира като ужасен пример? Каквото и да говорим, това си е едно наистина разпространено унгарско име, нищо че Атила и в унгарските учебници се споменава като „бич божи“, и легендата за световния завоевател пленява учениците.

Погребението на вожда на хуните Атила сигурно е било достойно за фараон, като според устните предания той почива в мир някъде на унгарска територия в коритото на ленива река. След церемонията били простреляни с лък и погребани всички работници и слуги, които можели да издадат местонахождението на огромния трап, пълен със съкровища. Простреляни от лъка, те вече не можели да помогнат с бръщолевенето си на крадците, а душите им и в отвъдния свят можели да бъдат в служба на господаря. По-късно върнали коритото на отбитата река върху мястото на гроба и нито една жива душа не може дори да предположи къде се намира той.

Докато един хубав ден любител археолог не излязъл с новината, че преглеждайки старите хроники и следвайки точните им описания, се е натъкнал на мястото на истинския, действителен, неподправен гроб. Досущ както Шлиман е открил Троя, само дето добрият човечец нямал пари да прави разкопки. Сензацията набъбнала, когато още един аматьор излязъл с гръмко откритие: намерен е гробът на Атила. Вярно, не на това място, където предишният откривател шарлатанин счита, че го е открил, но и да се греши, е човешко. Обаче напразно изпратил финансов план за проучванията си в Унгарската академия на науките, не го удостоили с отговор.

Но въртележката не спряла с това, сензациите следвали една след друга: втори, трети, четвърти и не знам кой си поред любител археолог обявявал, че е открил мястото на гроба, вълнуващ въображението на цялата страна. Всички до един държали да им се покрият разходите, а на Атила се паднала голямата чест посмъртно да се сдобие с дузини открити гробове из цялата страна, обаче за изследването на всичките били необходими огромни суми, но една починала преди хиляда и петстотин години, макар и популярна личност вече няма семейство, внуци, правнуци, които да съберат сума за разкопките даже с размера на малкото си имущество.

Сензациите пък притежават и това тъжно качество, че колкото по-често се повтарят, толкова по-малко са атрактивни. Тоест на сто двадесет и петия откривател портиерът на Академията измърморил намръщено само толкова: моля да си вземете номерче, пред вас чакат петима. Каква е всъщност възможността след смъртта на големия вожд той да е бил нарязан на парченца за пъзел, които да са били заровени в различни части на страната? Ако все пак с европейска помощ успеят да проучат всеки от тези гробове, Унгария цялата би заприличала по-скоро на пита кашкавал, проядена от цяла миша орда, или (по-стилно казано) на надупчена като решето от стрелите на цялата хунска войска мишена. От туристическа гледна точка обаче предимството би било, че ще може да се организират екскурзии, на които интересуващите се да посетят всеки от гробовете на Атила.

Унгарецът гледал филм с реклама за родината си и толкова се въодушевил, че взел решение през този ден да ползва само неща, които човечеството дължи на идеите на унгарски изобретатели. Като начало взел една химикалка (изобретена през 1931 г. от Ласло Биро [7] Ласло Биро (по рождение Schweiger László József, фамилното си име променя през 1905 г. Роден в Будапеща (1899), починал в Буенос Айрес, Аржентина (1985) - унгарски журналист, художник и изобретател. Най-известен става с изобретяваното на химикалката (патентована през 1935 г. в Будапеща). - Б. пр. ), изписал на свитък хартия все с главни букви УНГАРСКИ ИЗОБРЕТАТЕЛИ!, след което с магнитче залепил паметната записка за хладилника (Лео Силард [8] Лео Силард (Szilárd Leó, понякога погрешно наричан Лео Сцилард, роден в Будапеща (1898), починал в Ла Хоя Калифорния (1964) - американски атомен физик от унгарски произход, заедно с Айнщайн регистрират и получават американски патент за т.нар. Айнщайнов хладилник (1926 - 1930). Един от създателите на концепцията за ядрена верижна реакция. Заедно с Енрико Ферми подават заявление и получават американски патент за ядрен реактор (1944 1955). Работи и по програмата за създаване на атомна бомба, но същевременно е радетел за използване на атомната енергия за мирни цели. - Б. пр. , 1929). Пристъпил към прозореца и само за да остане верен на вече взетото решение, с бинокъл с две далекогледни тръби (Йожеф Пецвал [9] Йожеф Микша Пецвал, унгарски учен (нем. Josef Maximilian Petzval) - инженер и преподавател по математика и физика в университетите в Пеща и Виена (Австро-Унгария), със заслуги в развитието на оптиката, акустиката и фотографията. Роден в Спишка Бела (1807) - дн. Словакия, починал във Виена (1891). - Б. пр. , 1840) надникнал у съседите, където, за съжаление, госпожата тъкмо тогава не се преобличала. Всеизвестно е и бездруго, че унгарките са най-красивите жени на света, макар и да не се знае точно кой и кога ги е открил. Извадил един кибрит, който обаче не успял да запали от подметката на обувката си като звезда от уестърн, защото това бил безопасен кибрит (Янош Ирини [10] Янош Ирини (Irinyi János, 1817 - 1895.) унгарски учен с благородническо потекло, роден в Трансилвания. Известен химик, последовател на модерните течения в науката (Лавоазие), изобретател на кибрита, основател на първата кибритена фабрика в Пеща (1838). - Б. пр. , 1836). Запалил си цигара, която обаче не унгарци, а според едно японско поверие самият дявол е открил, но затова пък страхотно се услажда в началото на деня, при което и унгарецът, и изобщо хората получават прясна никотинова доза, стимулираща кръвта. Предстоели му тежки двадесет и четири часа, с това бил наясно. Загледал се за малко в холограмата върху опаковката на един неотдавна получен като подарък компактен диск (Денеш Габор [11] Габор Денеш (англ. Dennis Gabor) (роден в Будапеща (1900), починал в Лондон (1979) е унгарски и английски физик и електроинженер, създател на теорията на холографията (1947), за която през 1971 г. му е присъдена Нобелова награда за физика. - Б. пр. , 1947) и с цел предотвратяване на всевъзможни увреждания на здравето, но най-вече от патриотични съображения взел конска доза витамин С (Алберт Сент-Дьорди [12] Алберт Сент-Дьорди (Szent-Györgyi Albert, роден в Будапеща (1893), починал в САЩ, Уудс Хоул, Масачузетс (1986) -преподавател в университета в Сегед до 1947 г., откривател на аскорбиновата киселина (витамин С) и цикъла на Кребс (1930), за което получава Нобелова награда по медицина и физиология през 1937 г. Единствен от унгарските носители на Нобелова премия, който работи, получава и донася наградата си в Унгария. - Б. пр. , 1931), няма лошо! Обадил се по стационарния си телефон с удовлетворителната мисъл, че и идеята за телефонна централа се е породила в унгарски ум (Тивадар Пушкаш [13] Тивадар Пушкаш (Puskás Tivadar, 1844 - 1893, роден в Пеща) - унгарски учен, физик, приписват му изобретяването на първата в света телефонна централа, но тя е патентована от френския инженер Дюмон през 1850 г. Основоположник на телеграфната служба „Новини“, патентована през 1893 г. в Будапеща, считана за предшественик на радиото и интернета. Б. пр. , 1878). С автоматичния си фотоапарат (Йожеф Михай [14] Михай Йожеф (Mihályi József) - на него и Йодьон Рисдорфер се приписва създаването на първия полуавтоматичен фотоапарат. - Б. пр. , 1938) щракнал съседката облечена - все пак е по-добре от нищо. Сложил си меките контактни лещи (Ищван Дьорфи [15] Дьорфи Ищван (Györffy István) - един от изобретателите на контактните лещи, които обаче са патентовани от американски учен приблизително по същото време. - Б. пр. , 1959), което се съпътствало от известни неудобства, понеже не носел очила и само от уважение към родината допрял до очите си тази мъглива изкуствена ципа, която в известна степен пречела на зрението и ориентирането му в пространството. Поиграл си малко на компютъра (Джон фон Нойман [16] Джон фон Нойман (унг. Янош Нойман/Neumann János, роден в Будапеща (1903), починал във Вашингтон, САЩ (1957) - прочут математик, с множество важни приноси към квантовата физика, функционалния анализ, теорията на множествата, информатиката и други области, свързани с математиката - считан за баща на компютъра. - Б. пр. ,1944), при това с помощта на хипермодерните очила за стерео зрение, които с риск за живота си откраднал от един изследователски институт (Даниел Ратаи [17] Даниел Ратаи (Rátai Dániel) - създател на интегрираната софтуерна и хардуерна платформа Leonar3Do, създаваща виртуална реалност (2010). - Б. пр. , 2010). Кой казва, че животът на един истински патриот е лесен? След това подредил кубчето на Рубик (Ерньо Рубик [18] Ерньо Рубик (Rubik Еrnö, роден през 1944 г. В Будапеща) - строителен инженер, проектант, изобретател и конструктор на играчки, ръководител на Студио „Рубик“. През 1976 г. името му става познато по цял свят с „кубчето“ на Рубик. - Б. пр. , 1976), поставил на обикновения си грамофон една бакелитена плоча и погледал малко програмата по цветния си телевизор, наясно със съзнанието, че и двете изобретения са регистрирани от Питър Карл Голдмарк [19] Питър Карл Голдмарк (унг. Goldmark Péter Károly, роден в Будапеща (1906), починал в Порт Честър, САЩ (1977) унгарски инженер и откривател на грамофонните записи и плочи и цветната телевизия, работил в САЩ. Б. пр. , при това в една и съща година, 1948 г. После си отпечатал в екселска таблица (Карой Шимони [20] Карой Шимони (Simonyi Károly) - през 1985 г. разработва програмата Excel, която е един от основните компоненти на пакета Майкрософт офис. - Б. пр. , 1974) понататъшните задачи и със задоволство излязъл на улицата. Материално не особено заможен, не виждал друг шанс, освен да открадне един по-нов модел „Форд Т“ (Джоузеф Галамб [21] Джоузеф Галамб (Йожеф Галамб/Galamb József, 1881 - 1955) - американски инженер конструктор в заводите „Форд“ от унгарски произход. Проектант и един от създателите на модела Ford Т. - Б. пр. , 1908) и да си пърпори с него из града, докато не открие на някой закътан паркинг някое беемве дизел (ференц Анишич [22] Ференц Анишич (Anisits Ferenc) - прави разработка на иновационния дизелов двигател M21D24 за BMW 524td през 1983 г. - Б. пр. , 1983). След няколко кръгчета изоставил и този автомобил край пътя, като дълго заничал през прозорците на различните паркирани коли, докато не намерил такъв шевролет, който бил с автоматични скорости (Лаело Биро, 1932). После било вече детска играчка да обсеби един фолксваген костенурка без аларма, безупречно обновен, чийто символично допълнен дизайн бил отчасти работа на Бела Барени [23] Бела Барени (унг. и нем. Bela Viktor Karl Barényi, 1907 1997) -известен автомобилен конструктор, който работи предимно в Германия и към 70-те години вече има над 2000 регистрирани патента главно свързани с пасивната безопасност на автомобилите и геометричната конструкция на купето със зони на деформация и безопасност. - Б. пр. (1925). Може би идеята да избяга на велосипед след всичко това била умерено добра, като въпреки силната следобедна светлина нарочно можел да си включи и динамото, с което работи фарът (Аньоид Йедлик [24] Аньош Йедлик (унг. Jedlik István Ányos, 1800 - 1895) - физик, електротехник, изобретява електродвигател, генератор, галванични елементи, газирането на содата, конструира първото в света динамо, но до края на 50-те години на XIX век не публикувал своето изобретение. - Б. пр. , 1861). Обаче полицаите бързо го настигнали и за негов най-голям късмет го откарали, набутан в един хеликоптер (Оскар Ашбот [25] 0скар Ашбот (унг. Asboth Oszkár, 1891 - 1960) конструктор и изобретател на хеликоптера. - Б. пр. , 1928). Докато с белезници на ръце, поставени зад гърба му, се мятал по нестабилния под, с известно скрито съжаление мислел колко е жалко, че белезниците не са открити от унгарци. Прехвърляйки наум целия си списък, съжалил и за това, че още не е успял да се ръкува с журналист, удостоен с наградата „Пулицър“ (Джоузеф Пулицър [26] Джоузеф Пулицър (унгарски: Pulitzer József, английски: Joseph Pulitzer) - журналист и издател, работи В САЩ, считат го за родоначалник на жълтата преса. Дарява значими суми за въвеждане на следдипломно обучение по журналистика в Колумбийския университет в Ню Йорк (който присъжда и наградата за журналисти „Пулицър“, 1912 г.) и в университета Мисури в град Колумбия. - Б. пр. , 1917), и че не е видял атракцията със стъкления бетон, пропускащ светлината (Арон Лошонци [27] Арон Лошонци (унг. Losonczi Áron, роден в Солнок през 1977 г.) -строителен инженер, откривател на прозрачния бетон. - Б. пр. , 2001). Дошло му после наум, че все още не бил лишен напълно от възможности, и в кавалкадата от шумове на борда запял звънливо гамата, при това по начина за преподаване на музика, популярен в цял свят като метода на Кодай (Золтан Кодай [28] Золтан Кодай (унг. Kodály Zoltán, 1882 - 1967) - композитор и музикален педагог, фолклорист и изследовател, който препоръчва обучението по музика да започва в ранна възраст по слух и на народни инструменти, след усвояването на което да започне обучението с ноти и по съвременна музика (метод на Кодай). Методът е предназначен за непрофесионалисти и хорови групи. - Б. пр. , 1929).