Янош Лацхфи - Какви са унгарците

Костолани подробно описва и опасностите на художествения превод, като разказва историята за „преводача клептоман“, който превъзходно поунгарчил един криминален роман, поверен на добрата му воля, само че пооткраднал от него това-онова. Половината от диамантите на графинята, няколко дузини от прозорците на замъка, кристалните висулки на полилеите: от всичко читателят на унгарския текст получил по-малко вследствие на увреденото от болестното пристрастие съзнание на преводача...

Един друг гигант на XX век, Шандор Вьореш [31] Шандор Вьореш (1913 - 1989) - поет, писател, преводач. - Б. пр. , превел цялата световна литература от сонетите на Маларме и средновековните странстващи певци до невъобразимо виртуозните индийски песенни форми и целия епос за Гилгамеш. Въпреки невероятната си интелигентност обичал да всява смут и да провокира публиката с детинския си писклив глас и когато на една конференция за художествен превод го повикали да изнесе лекция за поуките от импозантната му преводаческа дейност, казал само следното: „аз не зная никакви езици, получавам сурови преводи и след това ги римувам“. След тези думи си седнал за най-голямо удивление на участниците в конференцията. Пак той по подобен начин открил и една художествена изложба: „Една бяла нишка виси от небето“ подел с момчешкия си глас, публиката тъкмо се вживяла в поетичната мисъл, когато станало ясно по убедителен начин, че това е всичко и че не е увод на мисъл към словото, а едновременно негово начало и край...

Колосът на романтичната балада Янош Аран [32] Янош Аран (Arany János, 1817 - 1882) - поет романтик, преводач, майстор на епоса и баладата. - Б. пр. , популярен като най-добрия преводач на Шекспир за всички времена, бил дори и секретар на Унгарската академия на науките. Поради това, когато унгарската общественост приемала английски академични пратеници, от само себе си се разбирало, че великолепният ни майстор на словото ще напише приветствената беседа. Аран направил всичко, което можело да се очаква от него, включил целия си запас от Шекспирова лексика, възвишено и бляскаво. Английските господа с присъщото си хладнокръвие докрай изслушали лекцията, а като оценка направили само една забележка - че е много интересна голямата прилика между унгарския и английския език. Поетът ни, нали бил изучил Шекспировия език от книгите, през живота си не бил се срещал с жив англичанин, не бил слушал компактдискове от езикови школи и нямал достъп до безжичен интернет в средата на XIX век, та откъде ли можел да предположи, че там пишат и четат думите по съвсем различен начин и двете неща само случайно може да имат нещо общо. Подобни анекдоти, между другото, съществуват за обществените изяви и на други велики унгарци, тоест това е един странстващ мотив.

Средният унгарски студент в повечето случаи съвсем сносно, от време на време дори отлично говори чужди езици, има и стремежа да усвои дадения език с минимален акцент. Произхождащите от средните класи предвоенни поколения унгарци също са имали многобройни представители полиглоти, немският бил естествен като въздуха, а във всеки почтен дом говорели и на френски. Не падали обаче под достойнството си, говорели със специфичен и съзнателен акцент като „истински“ унгарски аристократи, за нищо на света „не можели да подражават сляпо“ и с чувство на истинското немско, английско или френско произношение. Това считали не за езиков, а за принципен въпрос.

Психолози са доказали за немски учени, които повече от четиридесет години са говорили предимно на английски, че те продължават да се стремят към английски конструкции, обрати, схеми, които имат паралел в немския език и затова по-добре ги разбират, или с други думи, мислят на немски. Ако четем чудесните романи на писателката Агота Крищоф, която е емигрирала от Унгария след 1956-а, и която, пишейки на френски, в Швейцария през 80-те години стана голяма сензация, имаме пак подобно усещане. Изреченията й на макар и безкрайно оголен, но безупречен френски, съставляват истински речник на съответстващи си езикови обрати почти дума по дума и на френски, и на унгарски. Унгарецът, който не е чел тези книги, не би повярвал, че има толкова паралели в два явно съвсем чужди един на друг езика.

Един добре познат в Белгия и емигрирал от Унгария именит професор, който неслучайно е включен в енциклопедията „Прочути белгийци“, преподава стилистика на френския език в университета в Брюксел на френскоезични и до края от заплетените му със сръчността на фокусник безкрайно дълги изречения нито веднъж нищо не подсказва за унгарския му произход нито чрез съгласуването, нито чрез съюзите. Така старателно подбира синонимите си, както един страстен пушач търси сред лулите си подходящия за случая чибук. Незабравимата съкровищница от унгарски поговорки е интегрирана в речта му чрез грижливи описания и обяснения, приложени като метафори, които са резултати от специално дирене. „Всяка грешка, която вие отразявате тук върху листа, е като да забивате един по един пирони в ковчега ми, защото и най-малкото нараняване на френския език ме води към гроба“ така предавал на френски израза „забиват пирони в ковчега ми“ [33] Унгарски израз, който смислово съответства на българския израз „убиваш ме“ или „с това ме довърши“ - Б. пр. .