Янош Лацхфи - Какви са унгарците

Преподавател в американски университет, унгарски емигрант и също професор се забавлява пък именно с това объркване, което предизвиква сред студентите възпроизвеждането на сюрреалистични поговорки от унгарски на английски без никакви обяснения. Ако скъсва някого, вместо да му пише ниска оценка, казва „ако е гъска, да е угоена“ [34] Съответствие на българското „ако е гарга, да е рошава“ - Б. пр. . На унгарски това означава конкретно, че ако правим нещо, трябва да го направим добре, а не половинчато. Студентите си извадили от това следното заключение: тайнствената поговорка е някаква поличба, защото, който можел да изкара и с тройка, при съпровод на тази поговорка се провалял с гръм. Те обаче били изненадани, когато следващият явяващ се в съпровод на същата поговорка вместо със средна, си тръгнал с една наистина висока оценка.

Унгарските приятели на един благонравен французин го поканили да поиграят карти и веднага го попитали дали би желал да играе с френски карти.

- Ама защо да са френски? - изненадано се сепнал той при вида на съвсем обикновената колода. Това не са френски карти, а съвсем обикновени карти... Или знаете и други видове? Да не би да има и унгарски карти?

- О, разбира се отговорили му те и взели другото тесте карти.

Френският ни приятел бил действително изненадан, когато обстойно разгледал немските надписи и швейцарските народни фигурки, изобразени върху картите, показани му като унгарски. Но това впрочем било само начало на културния шок. По-късно изявеният патриот гневно удрял с крак в безсилието си, че тук „парижкият десерт“ е ароматизиран ширпотребен сладкиш, „парижки“ е съдържащият най-малко месо долнопробен магазинерски салам, а „френска салата“ пък е онази тежка като камък гарнитура, плуваща в майонеза и забъркана от замразени зеленчуци, която на нито един истински гал кореняк никога не би дошло наум да си приготви, камо ли да вкуси. Да не говорим за това, дето оралният секс на унгарски се нарича френски. А пък може би дори и не бил забелязал, че на унгарски думата „франц“, използвана като ругатня, води произхода си вероятно от някогашното название на сифилиса по тези места - „френска болест“. Но поучителното е как, макар и немците, и англичаните да я наричат така, французите тактично я обозначават с названието „италианска зараза“. А италианците? Те пък си връщат на французите, че уж откъм тях е дошла заразата. Това противоречи на други източници, според които Колумб я е пренесъл от Америка, така че названието „испанска епидемия“ също не би било заблуждение. Не по-малко объркващо е и когато наричат на немски, френски, италиански (и на унгарски) с „тръгна си като англичанин“ необичайната привичка някой да замине, без да плати, докато от своя страна англичаните прехвърлят отговорността, като казват, че у тях съмнителните фигури по-скоро „се отдалечават по френски“.

Доста шарена картинка представляват и унгарските поговорки, съдържащи названията на разни народи и разбира се, построени върху някое стереотипно тяхно качество. Когато нещата вървят лошо, унгарците казват „като чехите сме“, тоест всичко е надолу с главата - нали обичаите на тази съседна страна много пъти са коренно противоположни на нашите. Което за нас е понятна реч, за тях е безсмислица, което при нас е учтиво, при тях е неприлично, с което се гордеем, за тях е смешно и обратно. Така и изправянето на ръце е „словашка стойка“, а според тази логика словаците стоят наопаки дори и когато седят. По същия начин шеговито назовават една отвратителна домашна буболечка „швабски бръмбар“, като да е любимо животинче на унгарските немци. Например съвсем същото противно животинче поляците са титулували „италиански бръмбар“. Излишно е да се обяснява изразът „много като руснаците“ след четиридесет години съветско владичество и сравнението по численост между двата народа. Легендарната точност на швейцарските часовници и безумността на руската рулетка са познати понятия далеч зад граница, както с международен характер са и шегите относно самохвалството на шотландци и евреи. По-слабо изискани шеговити клишета, отнасящи се към категорията етиопски вицове, също се ширят из борещия се с диети, добре задоволен, но винаги лаком Европейски континент.

За англичаните непонятният текст е „гръцки“, за италианците е „арабски“, а за унгарците е „китайски“. Унгарец прочел в едно духовито есе, че в подобна ситуация холандците казвали: „понятие нямам, за мен това е унгарски“. Когато се поинтересувал по този въпрос при холандските си познати, оказало се, че те никога не са чували това; че което за унгарците е китайски, и за тях е така. Унгарецът бил натъжен. Толкова хубаво би било да се докоснеш до приказната крайбрежна висина на непонятността.