Унгарският народ е малък, но въпреки това достига до всяко кътче по земята. Златно правило е, че на каквото и невероятно затънтено местенце по света да се намираме, все ще се натъкнем на един или неколцина унгарци. Това донякъде намира обяснение и в бурната история на страната, нали мнозина са забягнали заради големи исторически и стопански обрати. Още в края на XIX век мнозина заминали на запад поради мизерия, а късметлиите стигнали чак до Новия свят. По време на голямата икономическа криза през 30-те години на XX век, както се изразява Атила Йожеф, милиони „повличат крак“ към Америка [35] Цитат от поемата „Моя родина“ (1937) на поета Атила Йожеф (József Attila, 1905 - 1937). - Б. пр.
. После гонения на евреите, война, а безброй много забягват и поради очертаващата се съветска власт, като още не сме споменали унгарските военнопленници в Западна Европа, които често предпочитали да останат там. Нерядко малцината, върнали се от лагерите на смъртта, не пожелавали да стъпят пак на унгарска земя, нали именно унгарските нилашисти ги били заловили, а унгарски отряди за вътрешен ред откарали на сигурна смърт роднините и събратята им по участ с унгарски влакови композиции. В края на войната не били малко и онези, които се насладили на съветското гостоприемство не по собствената си воля. Тях ги поканили въоръжените с автомати освобождаващи ги окупатори само „малко да поработят“, за „маленкий робот“, и всъщност много трудно е да се каже след колко години заточение в Сибир малкият труд преминава в голям...
С надежда за избавление от чедата на „виновния народ“ комунистическият режим преселил нашите шваби в Германия. На още неоправените им легла, при още неиздоените им крави в равнината на Алфьолд докарали безимотни на товарни коли. Немскоезичните ни съграждани сериозно пострадали. През 90-те години те се връщаха от Западна Германия заможни, за да сключват договори за побратимяване между своите нови селища и родните си села, за да даряват на обеднелите през четиридесетте години социализъм свои сънародници пожарникарски коли, градски часовници, тромпети. Също и 1956-а порядъчно посипа с унгарски „марсианци“ страните на запад от нас, където с огромна симпатия към революцията събираха дарения и запазваха места в университетите за забягналите зад граница младежи с буен нрав.
И по-късно, разбира се, тайно, се разпространяваха легенди за всички онези, които въпреки бдителността на властите на „народната демокрация“ чрез трудно получени визи достигаха до идеализирания Запад и „дисидираха“ (оставаха там завинаги). За тях не можеше и дума да се отрони у нас, често приканваха близките им да се отрекат с декларации от изродите и да скъсат с тях всякакви връзки. Според злите езици срещат се и такива унгарци, които били избягали от родината, защото им било дошло до гуша от останалите унгарци. Това изглежда подла клевета дори и да допуснем, че в дни на неудачи през ума на унгареца е преминавала подобна мисъл.
Във всички случаи голяма бъркотия! Крайният резултат пък от голямото „разпиляване“ през XX век не е случаен. Обиколилият света унгарски поет Дьорд Фалуди [36] Дьорд Фалуди (Faludy György, 1910 - 2006) - унгарски поет, приятел и популяризатор на българската литература в Унгария. - Б. пр.
разказва, че когато с един снимачен екип тръгнали из местата, за които копнял през живота си, между другото, стигнали до планината Арарат. Както слезли от автобуса, Дюрка бил готов да се закълне, че усеща аромата на характерния унгарски гулаш в котле. Останалите му се присмели, казали му, че сънува, но веселото изражение замръзнало върху лицата им, когато се срещнали с един друг унгарски снимачен екип, който тъкмо се трудел върху обяда си с неподправения роден вкус. На унгарски говори и пекарят, и шофьорът на таксито, и лекото момиче в оазиса сред пустинята, на унгарски се говори в монголската пуста, в Австралия (за тази страна унгарците казват, че е тъкмо под нозете им, разположена на противоположната страна на земното кълбо).
* * *
Като стипендиант в Брюксел, приятелят на един унгарец, както си се возел гратис в трамвая (според разпространен унгарски обичай), така изведнъж незабелязано пред него изскочил контрольор. Поискал паспорта на младежа, после му го върнал и без всякакво излишно съчувствие, на безупречен професионален контрольорски унгарски му казал: „Моля, преминете напред в превозното средство и си купете от водача редовен билет“.
Читать дальше