Янош Лацхфи - Какви са унгарците

Преди повече от половин век унгарците вече открили идеалното обществено устройство, но светът още не е забелязал това. Откровено казано, не е чудно, след като и самите унгарци не са го забелязали. Как е възможно да остане незабелязан такъв значим патент, движеща сила, а на всичкото отгоре цял свят настървено да прави изследвания, за да го открие? Всеки знае, че в една държава, управлявана от добър крал, може да се живее по-хубаво, отколкото при една лоша демокрация - противно на твърдението, че и най-лошата демокрация е по-добра от едно добро кралство. Чърчил бил казал (всички интересни мисли ги е пуснал Чърчил), че демокрацията не е най-добрата обществена система, но за съжаление, по-добра още не е измислена. Да, защото Чърчил не е знаел за робуващите в Норвегия унгарци под шотландски надзор.

В спомените на унгарския писател Янош Секей четем, че по време на Втората световна война унгарските военнопленници на територията на Норвегия (охранявани от шотландска военна част) получавали един път дневно оскъдната си дажба черен хляб, която била истинско съкровище в мизерните условия, и ако някой имал достатъчно самообладание да не я погълне веднага, тя се превръщала в същинска валута. Тоест трохичките от нея се смятали за дребни пари. Един изпечен квадратен хляб бил дажбата точно за шест души и ако това съзнателно е било изчислено от шотландската педагогика, трябва да й свалим шапка! Тази принуда за разпределение всъщност довела до революционното откритие, което, за съжаление, не е оценено както трябва от света, нито пък от унгарците. На практика пленниците били принудени да се групират по шестима, да образуват хлебни братски общности, чийто учредителен принцип и единствена цел били справедливото разпределение. (Поначало и ръководителите на отделните държави би трябвало да имат грижата за същото.) Военнопленниците изработили едно гениално правило: „разпределящият получава последен“. А пък разпределянето, естествено, всеки ден било задължение на друг. Туйто, това е като теорията на относителността, написана на един-единствен кариран лист! Отделните пленници разработили цели системи за разпределянето на дажбите, правили трикове с измервания, с жички, с канапчета, измислили квадратни решетки, нали до един били заинтересувани от това всеки отделен къшей да е съвършено точно еднакъв по размер с останалите. Най-красива била публичната церемония за изпробване на живо на експериментирания метод. Разпределящият с пот на челото съсредоточено разрязвал хляба, а останалите петима с притаен дъх дебнели действието, охранявайки справедливостта, която преди всичко разпределящият спазвал!

Но как би могло да се осъществи всичко това в мащабите на обществото без въоръжени пазачи в поли и без бодлива тел? Всъщност на подобен принцип функционира и съвременното унгарско общество, само че в сравнение с посочения модел се наблюдават някои дребни отклонения. Например до някои шестчленни групи от време на време хлябът не достига, защото някой е свил два за своята групичка вместо полагащия й се един. След това пък, който е скътал два вместо един, пробва да изгълта единия сам, тайно. В това петимата от групата му го изобличават, но той се защитава, като твърди, че е намерил един и половина, така че на всеки се полага по още половин парченце заради мълчанието. А това пък, че вече е излапал един цял хляб, благоразумно премълчава. На ограбената шестчленна група й е подозрително голямото омитане, но добре нахранените натякват, че онези си заслужават съдбата, защото сигурно са извършили някоя свинщина, поради което храната не е достигнала, и ако продължават да упорстват, ще получат и един по мутрата. В други групи разпределящите учат фокуси, с помощта на които със светкавична бързина крадат средата от дажбата и когато дадат само корички на другарите си, а след като това се разчуе, те са хората, които най-силно са възмутени и веднага организират демонстрация срещу шотландците, която едновременно с това е насочена и срещу норвежците. Тогава в друга група разпределящият съобщава, че огромен албатрос се приближава на небосклона, и щом всички погледнат едновременно нагоре, той прехвърля бодливата тел с хляба под мишница и беж да го няма - стига надалеч. Не след дълго го виждаме на тропически остров, където си смуче коктейла, забогатял от сделките в хлебната търговия. Покрити с огърлици от цветя леко облечени момичета му веят с палмови листа.