Янош Лацхфи - Какви са унгарците

Тивадар Пушкаш (Puskás Tivadar, 1844 - 1893, роден в Пеща) - унгарски учен, физик, приписват му изобретяването на първата в света телефонна централа, но тя е патентована от френския инженер Дюмон през 1850 г. Основоположник на телеграфната служба „Новини“, патентована през 1893 г. в Будапеща, считана за предшественик на радиото и интернета. Б. пр.

Михай Йожеф (Mihályi József) - на него и Йодьон Рисдорфер се приписва създаването на първия полуавтоматичен фотоапарат. - Б. пр.

Дьорфи Ищван (Györffy István) - един от изобретателите на контактните лещи, които обаче са патентовани от американски учен приблизително по същото време. - Б. пр.

Джон фон Нойман (унг. Янош Нойман/Neumann János, роден в Будапеща (1903), починал във Вашингтон, САЩ (1957) - прочут математик, с множество важни приноси към квантовата физика, функционалния анализ, теорията на множествата, информатиката и други области, свързани с математиката - считан за баща на компютъра. - Б. пр.

Даниел Ратаи (Rátai Dániel) - създател на интегрираната софтуерна и хардуерна платформа Leonar3Do, създаваща виртуална реалност (2010). - Б. пр.

Ерньо Рубик (Rubik Еrnö, роден през 1944 г. В Будапеща) - строителен инженер, проектант, изобретател и конструктор на играчки, ръководител на Студио „Рубик“. През 1976 г. името му става познато по цял свят с „кубчето“ на Рубик. - Б. пр.

Питър Карл Голдмарк (унг. Goldmark Péter Károly, роден в Будапеща (1906), починал в Порт Честър, САЩ (1977) унгарски инженер и откривател на грамофонните записи и плочи и цветната телевизия, работил в САЩ. Б. пр.

Карой Шимони (Simonyi Károly) - през 1985 г. разработва програмата Excel, която е един от основните компоненти на пакета Майкрософт офис. - Б. пр.

Джоузеф Галамб (Йожеф Галамб/Galamb József, 1881 - 1955) - американски инженер конструктор в заводите „Форд“ от унгарски произход. Проектант и един от създателите на модела Ford Т. - Б. пр.

Ференц Анишич (Anisits Ferenc) - прави разработка на иновационния дизелов двигател M21D24 за BMW 524td през 1983 г. - Б. пр.

Бела Барени (унг. и нем. Bela Viktor Karl Barényi, 1907 1997) -известен автомобилен конструктор, който работи предимно в Германия и към 70-те години вече има над 2000 регистрирани патента главно свързани с пасивната безопасност на автомобилите и геометричната конструкция на купето със зони на деформация и безопасност. - Б. пр.

Аньош Йедлик (унг. Jedlik István Ányos, 1800 - 1895) - физик, електротехник, изобретява електродвигател, генератор, галванични елементи, газирането на содата, конструира първото в света динамо, но до края на 50-те години на XIX век не публикувал своето изобретение. - Б. пр.

0скар Ашбот (унг. Asboth Oszkár, 1891 - 1960) конструктор и изобретател на хеликоптера. - Б. пр.

Джоузеф Пулицър (унгарски: Pulitzer József, английски: Joseph Pulitzer) - журналист и издател, работи В САЩ, считат го за родоначалник на жълтата преса. Дарява значими суми за въвеждане на следдипломно обучение по журналистика в Колумбийския университет в Ню Йорк (който присъжда и наградата за журналисти „Пулицър“, 1912 г.) и в университета Мисури в град Колумбия. - Б. пр.

Арон Лошонци (унг. Losonczi Áron, роден в Солнок през 1977 г.) -строителен инженер, откривател на прозрачния бетон. - Б. пр.

Золтан Кодай (унг. Kodály Zoltán, 1882 - 1967) - композитор и музикален педагог, фолклорист и изследовател, който препоръчва обучението по музика да започва в ранна възраст по слух и на народни инструменти, след усвояването на което да започне обучението с ноти и по съвременна музика (метод на Кодай). Методът е предназначен за непрофесионалисти и хорови групи. - Б. пр.

Стих от Янош Бачани (1763 - 1845). - Б. пр.

Дежьо Костолани (1885 - 1936), „Българският кондуктор“. - Б. пр.

Шандор Вьореш (1913 - 1989) - поет, писател, преводач. - Б. пр.

Янош Аран (Arany János, 1817 - 1882) - поет романтик, преводач, майстор на епоса и баладата. - Б. пр.

Унгарски израз, който смислово съответства на българския израз „убиваш ме“ или „с това ме довърши“ - Б. пр.

Съответствие на българското „ако е гарга, да е рошава“ - Б. пр.

Цитат от поемата „Моя родина“ (1937) на поета Атила Йожеф (József Attila, 1905 - 1937). - Б. пр.