Янош Лацхфи - Какви са унгарците

- Виждам, господата се шегуват, та на света няма толкова много ножчета!

Не могли да го убедят в сериозността на намерението си. Едно-две ножчета, даже и двадесет-тридесет ножчета това си е приказка. Обаче десет хиляди е точно толкова, колкото и нито едно, невъзможен брой, забавна абстракция с числа. Това да си разшири работилницата, да приеме помощници, да премине към уедрено производство, никога и през ум не му минало.

Ето например приказката за малката топка смляно пушено месо, която, натъпкана в свинско шкембе, се превръща в застрашително самостоятелно същество, в истински Голем на тавана, където е окачена, и изяжда не само всички в къщата, но се изтъркулва на улицата и набъбвайки все повече като гигант, изгълтва армия копачи, цяла една войска и млад свинар с всичките му прасета. Да, обаче топката погълнала свинаря тъкмо когато той си режел сланинка с ножчето, та с върха му той - хоп, разрязал затлъстялото неестествено месно изделие и така могли да излязат от шкембето на свобода всички, които чревоугоднически били погълнати.

Унгарецът е склонен да тълкува тази приказка така: и най-невзрачният, най-последният младеж в селото може просто ей тъй, с връхчето на джобното си ножче да прониже застрашаващите света безформени чудовища. Дано така и да бъде!

Янош Лацкфи

Какви са унгарците?

Първо издание

Редактор Ивайло Христосков

Консултант Христо Воденов

Художник на корицата и илюстрациите Ищван Сатмари

Дизайн Киро Мавров

Коректор Мила Томанова

Издателство „Рива“ ЕООД

E-mail: riva@rivapublishers.com

www.rivapublishers.com

ISBN 978-954-320-518-9

Поради липса на наследник Ищван І завещава Унгария на Богородица, която се счита за покровителка на страната. - Б. пр.

Победата на Янош Хуняди при Нандорфехервар (дн. Белград) през 1456 г. - Б. пр

Пръчица-руло от извара в шоколадова глазура, популярен малък сладкиш - Б. пр.

Дежьо Костолани (1885 - 1936) - унгарски писател, поет, критик, преводач и журналист. - Б. пр.

Откъс от стих, с който при влизане в дома на девойките, ергените искат разрешение в понеделник на Великден да ги полеят с вода според традицията. В съвременността мъжете и момчетата на Великден цитират стиха при среща с девойки и жени, като съвременният обичай има предимно развлекателен характер, и ги поливат с евтини одеколони. - Б. пр.

1000 форинта са приблизително 3,3 евро. - Б. пр.

Ласло Биро (по рождение Schweiger László József, фамилното си име променя през 1905 г. Роден в Будапеща (1899), починал в Буенос Айрес, Аржентина (1985) - унгарски журналист, художник и изобретател. Най-известен става с изобретяваното на химикалката (патентована през 1935 г. в Будапеща). - Б. пр.

Лео Силард (Szilárd Leó, понякога погрешно наричан Лео Сцилард, роден в Будапеща (1898), починал в Ла Хоя Калифорния (1964) - американски атомен физик от унгарски произход, заедно с Айнщайн регистрират и получават американски патент за т.нар. Айнщайнов хладилник (1926 - 1930). Един от създателите на концепцията за ядрена верижна реакция. Заедно с Енрико Ферми подават заявление и получават американски патент за ядрен реактор (1944 1955). Работи и по програмата за създаване на атомна бомба, но същевременно е радетел за използване на атомната енергия за мирни цели. - Б. пр.

Йожеф Микша Пецвал, унгарски учен (нем. Josef Maximilian Petzval) - инженер и преподавател по математика и физика в университетите в Пеща и Виена (Австро-Унгария), със заслуги в развитието на оптиката, акустиката и фотографията. Роден в Спишка Бела (1807) - дн. Словакия, починал във Виена (1891). - Б. пр.

Янош Ирини (Irinyi János, 1817 - 1895.) унгарски учен с благородническо потекло, роден в Трансилвания. Известен химик, последовател на модерните течения в науката (Лавоазие), изобретател на кибрита, основател на първата кибритена фабрика в Пеща (1838). - Б. пр.

Габор Денеш (англ. Dennis Gabor) (роден в Будапеща (1900), починал в Лондон (1979) е унгарски и английски физик и електроинженер, създател на теорията на холографията (1947), за която през 1971 г. му е присъдена Нобелова награда за физика. - Б. пр.

Алберт Сент-Дьорди (Szent-Györgyi Albert, роден в Будапеща (1893), починал в САЩ, Уудс Хоул, Масачузетс (1986) -преподавател в университета в Сегед до 1947 г., откривател на аскорбиновата киселина (витамин С) и цикъла на Кребс (1930), за което получава Нобелова награда по медицина и физиология през 1937 г. Единствен от унгарските носители на Нобелова премия, който работи, получава и донася наградата си в Унгария. - Б. пр.