Янош Лацхфи - Какви са унгарците

Местните изяви на доверие са объркани не само в градовете, където ритъмът на живот е ускорен и съставът на населението се мени непроследимо. Съпругата на един унгарец купила на пазара в провинцията прекрасни малини от една дребничка лелка, която изглеждало да ги е брала в собствената си градина. Жената се зарадвала, че семейството ще похапне здравословни плодове, пък така и подпомагала някого наоколо, който има нужда от това. Малините обаче само най-отгоре били хубави и алени, надолу всичко било гнило и мухлясало. Това е тактика на самоубиец и оттогава лелката си седи на пазара и постоянно трябва да гледа в очите онези, които е изиграла и които повече няма да вземат от нея нищо. Струва ли си за такава незначителна сума?

Местният месар пък под тезгяха продавал домашна наденица, за която бил заклал собственоръчно прасенце и бил смлял чисто месо. „Вземайте, вземайте“, предлагал той с пълно гърло. На касата имало уговорка тези пакети да се плашат лично на месаря, на черно, та от всичко това се оформяла един вид частна търговия. Да, ама, когато унгарецът си сготвил домашната „на доверие“ наденица и похапнал, усетил в стомаха си тежест, като да е ял олово. Веднага се сетил за соята, с чиято сполучлива дозировка от една свиня може да се направят две. А за това, че купувачите ще са разочаровани, хич на никого не му пука. Така се пълни с отрова изворът на местното доверие. Едно време хората са били по-зависими едни от други, но е вярно, че и тогава светът също не е функционирал безгрешно, нали народните приказки са пълни с фигури на тарикати, които всичко правят и струват, само и само да надхитрят останалите.

Бродейки по света, унгарецът вижда е удивление, че се срещат места, където тези вътрешни общи принципи са запазени недокоснати, и го обзема желание да пренесе в родината си някое и друго такова явление. Например във Финландия на двата бряга на една малка река имало по една лодка, която чакала желаещите да преминат. Обяснили на унгареца, че ако някой иска да премине реката, ще трябва да го стори три пъти. Най-напред трябва да пресече на отсрещния бряг до втората лодка, след това да се върне с нея, за да издърпа обратно първата лодка, и накрая да прекоси реката трети път, та чак тогава да си продължи пътя.

- И какво става - запитал унгарецът, имайки предвид навиците в родината си, - ако някой не върне първата лодка?

- Това е невъзможно - пояснявали търпеливо финландците, - защото тогава следващият, който идва, няма да може да премине реката.

- Да - настоявал унгарският човек, - какво ще стане обаче, ако някой много бърза и не се интересува от останалите?

- Не може да не се интересува - казали финландците, които усетили, че унгарският им приятел не схваща логиката на нещата, а как иначе останалите ще преминат реката?

Такава степен на болезнено добре познатия на унгареца егоизъм в онази среда имала екзотично и непонятно звучене.

Друг унгарец бил потресен, когато след резервация по интернет пристигнал на края на света, в затънтен английски семеен хотел, където смятал да прекара няколко дни със съпругата си. В градината и в сградата не се виждала жива душа, но в замяна на рецепцията ги очаквало писмо:

„Добре дошли в нашия хотел. Както предварително уточнихме, тук ще намерите ключа за стаята и фактурата. Можете да ползвате при хранене кухнята, а за продукти - и хладилника. Уговорената сума оставете в този плик. Желаем Ви приятно прекарване!“.

Що се отнася до отношението на унгареца към метафизиката, на обикновено делнично ниво то намира израз най-вече в запас от невъобразимо разнообразни псувни. На невярващите чужденци продължително трябва да им се превежда и обяснява, че на действително ежедневна употреба се радват онези вербални сцени от порнографски филм, в които който и да е средно посветен в псуването маджарски работник непринудено и с удивителна фантазия поставя Добрия Бог и Дева Мария. Унгарският монах, отец Йеленич, разказва как в продължение на десетилетия преподавал в професионално училище и когато обяснявал за църковните седем тайнства, в погледа на едно от момчетата проблеснала искрата на разбиране, защото и баща му споменавал „тайнствата“, когато псувал всеки ден. Свещеникът преподавател извлича поуката, че щом в Унгария и псуването е със сакрален елемент, то тук определено става дума за християнска държава. Явлението си има и предистория, тъй като стар немски хронист отбелязва, че както турците налитали към врага с „Аллах, Аллах!“, така и маджарите споменавали своя бог с виковете „Да те...“.