Янош Лацхфи - Какви са унгарците

Веднъж един унгарец развеждал из улиците на Будапеща своя белгийски приятел, показвайки му любимите и значими лица на града. Когато стигнали до строената в средата на XIX век базилика „Свети Ищван“, изключително оживено туристическо място, пазачът тъкмо се готвел да отключи решетката пред големите входни врати и между другото, леел псувни като пороен дъжд. Като влезли в храма, заварили свещеника и армия богомолци тъкмо в разгара на една литургия - при онази част, която се отслужвала за опрощаване на чутите псувни. Тоест веднага, още на място изработили метафизическия лек...

Който е взел участие в церемонията на 20 август за хилядната годишнина на унгарската държава, в шествието Светата Десница, преминало на площада пред същата тази базилика, сигурно е имал чувството, че пътува във времето или че снимат филм. Унгарецът вече е привикнал, че католическата църква, след като си възвърна множество имоти и земи със смяната на системата, като че да компенсира пропуснатото, с удоволствие празнува и укрепва единството сред богомолците с големи и импозантни прояви, френските приятели на унгареца, надниквайки бегло в унгарския църковен живот, в такива моменти негодуват, защото не виждат „църквата на бедните“. И наистина необходимо ли е една международна църковна конференция да приключи с дипломатически приеми, на луксозни пътнически кораби, плъзгащи се по течението на Дунав?

Обратната страна на медала е тази, че свещеничеството е поддържало страната в битките срещу турците. Запазени са спомени за множество легендарни монаси, които рискували живота си сред кървавите сражения на воюващата армия, насърчавали воините, въртели саби. По-късно, наред с католическото мнозинство, протестантските църкви със засилването си се превърнали в люлки на много от стъпките към свободата. В революциите през 1711 и 1848 г. много реформистки и католически свещеници храбро се проявяват на полесраженията. При настъпването на съветската армия изстрелват един автоматен откос по епископ Вилмош Апор, защото защитил от насилието на съветските войници с тялото си жените, скрити в мазето. По-късно кардинал архиепископ Миндсенти бил отстранен от поста си при вече създалото се комунистическо правителство заради своя радикализъм. От „червена гледна точка“ навярно е изглеждало скандално, че кардиналът споменал като едно от нещата, достойни за гордост, как в будапещенска фабрика с комунистическа нагласа, в Чепел, е държал с голям успех реч пред седемдесет хиляди любознателни работници. През 50-те години тоталитарната държавна власт натикала с дузини неудобните свещеници в затвора, и то главно онези, които имали дейност сред младежта. Въпреки това винаги съществували действащи, полулегално запазени църковни младежки организации. Официално тайните им ръководители ги маскирали като индиански лагери, поради подслушването на телефоните организирали екскурзиите и събранията в секретност, а списъци на членовете никога не били съставяни. Имената се съхранявали от няколко свещеници с добра памет, опазила ги и гражданската памет. Това са години, достойни за приключенски роман.

Намирали се, естествено, и „попове с мустаци“, както народният език наричал скритите под расото служители на сигурността и държавата, както имало и „смирени попове“, които по един или друг начин били изнудвани от червения режим или пък му служели в замяна на издигане в йерархията... Унгарецът със собствените си очи е виждал и мрънкащи, и отчаяни, и цинични, и грижовни свещеници, както и въодушевени или талантливи, или пък наперени такива. Една от най-популярните в Унгария личности, монахът Чаба Бьойте, живеещ в Румъния (Трансилвания), с невероятната си жизненост, чувство за хумор, находчивост и най-вече с делата си очарова хората независимо от религиозната и партийната им принадлежност, което не е малко днес по онези места. Отец Бьойте прибира от изпадналите в най-дълбока бедност райони изоставените деца и сирачетата, строи за тях домове, отначало от нищото, а сетне от постъпващите при него невероятни количества дарения, и разбира се, със заразителния си жизнен пример привлича около себе си многобройни доброволци, които като приемни родители или помощници градят тази невероятна, надмогваща всякакви закони на гравитацията „империя“.

Едно видео, „Отецът на скейтборд “, споделено в интернет, пожъна огромен успех и привлече повече от един милион зрители. Отецът в черното си расо показва на обикновените малчугани от улицата как се използва този търкалящ се спортен уред. По улиците на Печ пък често може да се види един свещеник, който върху черното си расо носи фосфоресцираща предпазна жилетка и забавлява минувачите с фристайл футболни трикове, а по принцип се придвижва на автостоп и на проповедите си споделя с богомолците богатия опит, който по този начин е придобил. Един приятел на унгареца, известен църковен историк и свещеник, бил луд по колите, и един помощник-свещеник, който работи като автомонтьор, му помогнал да живее с тази му страст. Доставял от Австрия и Германия катастрофирали джипове или открити автомобили, стягал ги и ги продавал на отеца. Така че от време на време помощник-свещеникът и професорът по теология минавали по централните улици на открита таратайка с думкаща музика. Колкото и да е банално, расото не прикрива дистанционно управлявани кукли, а живи, най-различни образи и това, за щастие, не става известно само по повод на скандали с педофилия или злоупотреби със служебно положение.