Лоренс Даррелл - Жюстин

Жюстин и Помбал се случиха в дружинката на лорд Еръл. Стана ясно, че ще бъдем разделени. Изведнъж, докато наблюдавах безизразния блясък в очите на Несим, за пръв път усетих истински страх. Заехме местата си в различните коли. Селим затегна каишите на тежък куфар от свинска кожа. Ръцете му трепереха. Когато всички приготовления приключиха, моторите на колите изръмжаха и при този сигнал ято слуги се спуснаха откъм голямата къща с чаши шампанско за изпроводяк. Това малко развлечение предостави възможност на Жюстин да се приближи до нашата кола и под претекст, че е дошла да ми даде пачка бездимни патрони, притисна ръката ми нежно и окуражително и ме изгледа настойчиво с изразителните си черни очи, в които като че ли се четеше облекчение. Аз се опитах да изкривя устата си в нещо като усмивка.

Потеглихме. Несим беше на волана. На излизане от града хванахме последните лъчи на залеза и продължихме покрай вълнообразните дюни към Абукир. Всички бяха в повишено настроение. Рали буквално не си затваряше устата, а Каподистрия ни забавляваше с истории за своя невероятен откачен баща. („Първата проява на лудостта му беше когато заведе дело срещу двамата си синове, като ги обвини в предумишлена и трайна незаконороденост.“) От време на време вдигаше ръка и с един пръст докосваше памучния компрес върху лявото си око, стегнат отгоре с черна превръзка. Пали бе нахлупил върху главата си старомоден каскет с големи наушници и приличаше на умислен галски заек. Щом се случеше да надзърна в шофьорското огледало, улавях погледа на Несим, който ми се усмихваше.

Като пристигнахме до брега на езерото, вече беше тъмно. Старият хидроплан ръмжеше на място, докато ни изчакваше. Беше пълен с ловджийски мюрета. Несим взе със себе си няколко пушки и триножника, после се качи при нас в плоскодънната лодка и потеглихме през оградената с тръстики пустош на езерото към самотната хижа, където щяхме да пренощуваме. Хоризонтът изчезна от погледа ни, докато заобикаляхме черните течения на водата, а шумната ни компания разбуди обитателите на езерото с грохота на моторите; тръстиките се извисяваха над нас, а насред водата току изникваха малки островчета, чиито туфи от острица обещаваха добро прикритие. На няколко пъти пред очите ни се откри необятна водна шир, която се губеше в далечината, и точно тогава успяхме да видим разтревожените птици, чийто покой бяхме смутили и те бързаха да излетят от убежищата си. В паническия си бяг плавниците на зеленоглавата патица оставяха дълбоки драскотини по гладката повърхност на езерото. Кормораните пък се щураха в различни посоки, като с любопитство изпъваха дългите си лакоми човки, пълни с острица. Навсякъде гъмжеше от живот — невидимите обитатели на езерото се приготвяха за нощта. Когато моторите на хидроплана заглъхнаха, тишината изведнъж се напълни с всевъзможни патешки звуци.

Полъхна ветрец и набразди водата край малката дървена хижа. На балкона седяха помагачите и ни чакаха. Мракът се спусна отведнъж и гласовете на лодкарите зазвучаха по-отривисто, изпращяваха във въздуха като възторжени фойерверки. Ловджийските помагачи бяха диви хора; прескачаха от остров на остров, пискливите им крясъци огласяха водната шир, нехаеха за студа, наметнати единствено със своите галабеи 69 69 Галабея — свободна дълга дреха, която обикновено носят по-бедните хора от арабскоговорещите страни на Средиземноморието. — Б.пр. . Черните им сенки изглеждаха огромни, сякаш изсечени направо от мрака. Изтеглиха ни един по един, след това плъзнаха с лодките си да поставят мюретата, а ние се прибрахме в осветената с парафинови лампи хижа. От малката кухничка се носеше приятната миризма на топла храна, подушихме я одобрително, свалихме от себе си пушки и патрондаши и изритахме с крак ботушите си. И ето че дойде най-хубавото време за мъжете — табла и сладки ловджийски приказки. Рали взе да маже старите си закърпени ботуши със свинска мас. Манджата бе вкусна, а червеното вино приповдигна настроението на всички.

Към девет обаче на повечето от нас се доспа; Несим беше още навън, даваше последни указания на помагачите, а после нави стария ръждясал будилник за три сутринта. Само на Каподистрия не му се спеше. Седеше, потънал в размисъл, отпиваше от виното си и пушеше лула. Разговаряхме известно време за незначителни неща, но после, съвсем неочаквано, той взе да критикува третия том от книгата на Пърсуордън, който току-що се бе появил в книжарниците.