Лоренс Даррелл - Жюстин

След малко там, където пътят хлътва и се вие сред дюните по посока към морето, Несим спрял колата и небрежно й предложил да се изкъпят. След настъпилата у него промяна той изпитал внезапно желание да се покаже гол пред Мелиса, за да я възхити с красотата, която толкова дълго бе лежала забравена и пренебрегната, като изящно ушит костюм, захвърлен на тавана.

Съвсем голи, ръка за ръка, те със смях прекрачили в ледената вода, а свенливото слънце оцветило гърбовете им в розово. Сякаш първото утро след сътворението на света. Мелиса също побързала да се отърве от дрехите си с усещането, че са бреме за плътта, и се превъплътила в онази танцьорка, която можела да стане; защото голотата винаги й е придавала завършеност и уравновесеност, които й липсваха в кабарето.

После дълго време останали да лежат в пълно мълчание, опипвайки пътя напред сред мрака на чувствата си. Той разбрал, че моментално е спечелил нейната благосклонност — че сега тя вече е негова любовница във всичко.

Поели заедно към града, като усещали едновременно и щастие, и неловкост — някаква кухота в сърцевината на блаженството. Тъй като и двамата не изгаряли от желание да се върнат към очакващото ги всекидневие, взели да се помайват, колата също намалила скорост, а паузите между гальовните им реплики сами се удължавали.

Най-сетне Несим си спомнил някакво порутено кафене в Макс, където човек можел да закуси със сварено яйце и чаша кафе. Въпреки че било много рано, сънливият собственик грък бил вече на крак и им застлал маса под безплодната смокиня в задния двор, пълен с кокошки и постните им курешки. Навред край тях се издигали пристани от вълниста ламарина и фабрики. Морето присъствало само като далечен мирис на влага, нагорещено желязо и катран.

След закуската той я оставил на уличния ъгъл, където сама пожелала, и й казал „довиждане“ по един „сковано формален“ начин — вероятно се страхувал, че някой от неговите служители може да го види. (Това последното е лично мое предположение, тъй като думите „скован“ и „формален“, които намирисват на литература, звучат някак не на мястото си.) Механичният грохот на града рязко прекъснал мислите им, за да ги върне отново към познатите им до болка задължения на всекидневието. Мелиса се прозяла — сънлива и както винаги, напълно естествена — и щом се разделила с него, веднага влязла в малката гръцка църквица, за да запали свещ. Прекръстила се от ляво на дясно, както е според православния канон, и като отметнала с ръка кичур черна коса, се навела над иконата и заедно с металния вкус на целувката почувствала утехата, която често й е носил този забравен навик от детството. Обърнала се уморено и открила, че Несим стои зад гърба й. Бил блед като смъртник и я гледал втренчено с измъчено умиление и любопитство. И тя разбрала всичко. Прегърнали се като жертви на едно и също терзание — без да се целуват, само притискали телата си едно към друго и изведнъж той започнал да трепери от изнемога. Зъбите му загракали. Тя го примъкнала към църковната пейка, той седнал, останал така известно време с отнесено изражение, сякаш се мъчел да каже нещо, ала само прокарал ръка по челото си като току-що изваден удавник. Не че имал какво да й каже, но тази неспособност да говори го уплашила, че може би в момента преживява мозъчен удар. Едва събрал сили да се обади с грачещ дрезгав глас:

— Ужасно късно е, почти шест и половина. — Допрял ръката й до наболата си буза, изправил се като старец и подпирайки се тук-таме по пътя си, излязъл през големите порти, озовал се сред обляния в слънце ден, а нея оставил да стои загледана подире му.

Никога зората на деня не е била така прекрасна в очите на Несим.

Градът му изглеждал блестящ като скъпоценен камък. Телефоните изпълвали с пискливия си глас големите каменни сгради, в които финансистите живеели от сутрин до вечер, и това механично чуруликане му прозвучало като птича песен, обещаваща фараонско благополучие. Дърветата в парка били окъпани от необичайния ранен дъждец. Целите блестели в диаманти, а закръглените им корони приличали на огромни самодоволни котараци, извили гръбнак, за да направят тоалета си.

Пътувайки към петия етаж с асансьора, Несим плахо понечил да се приведе в приличен вид и да изглежда по-важен (попипал наболата си брада, стегнал възела на връзката си) и с любопитство изгледал отражението си в евтиното огледало, озадачен пред пъстрата гама от чувства и вяра, с която го заредило краткото преживяване. Под тази обвивка обаче, като гангренясал зъб или забрал нокът, пулсирал смисълът на онези седем думи, които Мелиса изстреляла право в сърцето му. Някак смътно разбрал, че Жюстин е мъртва за него — от неизличим образ в съзнанието му се превърнала в гравюра, в медальонче, което човек може цял живот да носи до сърцето си. Винаги е малко тъжно да се разделиш със стария си живот и да започнеш нов — ала всяка жена означава нов живот, отделен, самостоятелен, sui generis. Като личност тя избледняла отведнъж. Несим повече не искал да я притежава, а да се отърве от нея. От жена се превърнала в обстоятелство.