Марсель Пруст - По следите на изгубеното време II (Запленен от момичета в цвят)

Управителят на хотела ми предлагаше най-хубавите си стаи за идущата година, но сега аз се бях привързал към моята, влизах в нея, без да усетя мириса на индийски троскот, и мисълта ми, която с такава мъка достигаше високия й таван, сега бе приела така точно нейните размери, че трябваше да я подложа на противоположна тренировка, когато в Париж се наложи да спя в предишната си по-ниска спалня.

Време беше да напуснем Балбек, студът и влагата бяха така пронизващи, че не можехме да останем повече в хотела без камини и калорифери. Кажи-речи, тутакси забравих последните седмици. Когато си спомнях за Балбек, си представях почти неизменно сутрешните часове, когато, докато бе топло, по нареждане на лекаря баба ме принуждаваше да лежа на тъмно, тъй като следобеда щях да изляза с Албертин и приятелките й. Управителят даваше нареждане да не се вдига шум на моя етаж и сам бдеше за спазването му. Поради ярката светлина държех спуснати колкото може по до късно дългите виолетови завеси, посрещнали ме така враждебно първия ден. Но тъй като въпреки карфиците, с които Франсоаз ги забождаше всяка вечер и само тя умееше да маха, както и въпреки покривката на масата от червен кретон, одеялата и разните парчета плат, които заканваше, тя не успяваше да ги съедини съвсем плътно, в стаята не ставаше напълно тъмно, през процепите се изливаха върху килима алени листенца от анемонии, между които не можех да се въздържа да не стъпя за малко с босите си крака. А върху отчасти осветената стена срещу прозореца бе изправен вертикално без никаква опора златен цилиндър, който се отместваше бавно като стълба светлина, водещ евреите в пустинята. Лягах си. Принуден да вкуся наведнъж само с въображението си, без да се движа, всички удоволствия, които ми предлагаше утрото — и играта, и къпането, и ходенето, сърцето ми се разтуптяваше силно от радост като машина, работеща с пълна пара, но закована на място, изразходваща скоростта си, като се върти около себе си.

Знаех, че приятелките ми са на дигата, но не ги виждах, докато минаваха пред неравните вериги на морето, в дъното на което, кацнало сред синкавите им върхове като италианско градче, се виждаше понякога в безоблачни дни градчето Ривбел, ясно откроено под слънцето. Не виждах приятелките си, но докато до моето белведере долитаха виковете на вестникопродавачките, „журналистките“, както ги наричаше Франсоаз, провикванията на къпещите се и на играещите деца, отмерващи ведно с крясъците на морските птици такта на плискащите се тихо вълни, отгатвах присъствието им, чувах смеха им, заглушен, както и смеха на нереидите, от кроткия ромон на морето, който стигаше чак до мен.

— Гледахме към вас дали няма да слезете — казваше ми вечерта Албертин. — Ала капаците ви останаха затворени чак до концерта.

И наистина в десет часа той гръмваше под прозореца ми. Млъкнеха ли инструментите, ако не бе започнал отливът, до мен пак долиташе непрестанният плисък на водните талази, които сякаш обвиваха звуците на цигулката в кристалните си свитъци и заливаха с пяната си пресекливите отгласи на някаква подводна музика. Притеснявах се, че още не са ми донесли дрехите, за да се облека. Избиваше дванадесет часът. Най-сетне идваше Франсоаз. И месеци наред в този Балбек, за който така копнеех, представяйки си го шибан от бурята и забулен в мъгли, имаше такова ослепително и постоянно слънчево време, че когато Франсоаз отвореше прозореца, не можех да не очаквам да видя все същата пречупена ивица светлина в ъгъла на външната стена, обагрена неизменно: тя не ме вълнуваше като признак на лятото, а ми се струваше по-скоро безрадостна като безжизнения и изкуствен блясък на емайла. И докато Франсоаз изваждаше карфиците от рамката на прозореца, откачаше парчетата плат, разтваряше завесите, летният ден, който тя откриваше, изглеждаше така мъртъв, така незапомнено стар като пищна хилядолетна мумия, която нашата стара прислужница бе разповила предпазливо, за да ми я покаже балсамирана в златната си одежда.

$source = Моята библиотека

$id = 39065

$book_id = 8316

Стих от „Федра“ на Расин (действие 2, сц. 5).

На целия свят (лат.).

Игра на думи — au lait (фр. — с мляко) и olle (исп. — възклицание).

По прав път (лат.).

Умозрително нещо (ит.).

Бавачка (англ.).

Нахакана (англ.).