Марсель Пруст - По следите на изгубеното време II (Запленен от момичета в цвят)

За миг към нас се приближи шампионът по голф и любителят на бакара Октав; помислих, че съм намерил нещо общо с него, защото от разговора разбрах, че се пада малко нещо роднина на Вердюренови и при това те много го обичали. Но той се отзова с презрение за прословутите им среди и добави, че господин Вердюрен нямал представа кога се носи смокинг и било доста неудобно, ако го срещне в някои мюзикхолове, където би предпочел да не му извика „здравей, хлапенце“ някой господин със сако и черна връзка на селски нотариус. Октав си отиде, а малко по-късно и Андре, защото стигнахме до вилата им и тя се прибра, без по време на разходката да ми каже ни дума. Много съжалих, че си отиде, защото тъкмо казвах на Албертин, че приятелката й се е държала хладно с мен и си обяснявах защо Албертин като че ли не може да ме запознае лесно с тайфата си, с враждебността на девойките към мене, та нали и Елстир първия ден се бе натъкнал явно на нежелание от тяхна страна. Наложи се да поздравя госпожици д’Амбрьосак, които минаха край нас; и Албертин се поздрави с тях.

Сметнах, че познанството ми с тези девойки ще ме издигне в нейните очи. Те бяха дъщери на един роднина на госпожа дьо Вилпаризи и познати на Люксембургската принцеса. Извънредно богати, господин и госпожа д’Амбрьосак имаха малка вила в Балбек, водеха най-охолен живот и бяха винаги облечени мъжът с едно и също сако, а жената с тъмна рокля. И двамата поздравяваха баба с дълбоко уважение. И всичко спираше дотук. Дъщерите им, много привлекателни, се обличаха по-елегантно, но носеха градски, а не плажни дрехи. С дългите си рокли и широкополи шапки те сякаш принадлежаха на друга човешка порода в сравнение с Албертин. Тя знаеше отлично кои са.

— Охо, вие познавате младите д’Амбрьосак, явно имате много изтънчени познати. Впрочем те са съвсем естествени — побърза да каже тя, сякаш едното противоречеше на другото, — мили са, но толкова изрядно възпитани, че не ги пускат в казиното, сигурно заради нас, защото изглеждаме страшно нахакани. Харесвате ли ги? Ех, зависи. Тип бели гъсенца. Може би и това има чар. Ако обичате белите гъсенца, човек може да ви завиди. Изглежда, че се харесват на мъжете, защото едната е вече сгодена за маркиз дьо Сен-Лу, а по-малката много страда, защото била влюбена в този младеж. Като ги чуя само да говорят с присвити устни, се вбесявам. Пък и се обличат смешно: играят голф с копринени рокли. На тяхната възраст носят по-предвзети тоалети от възрастни жени, които умеят да се обличат. Виж, жената на Елстир например е облечена с вкус.

Казах й, че според мен тя се облича много семпло.

Албертин се засмя.

— Вярно, че се облича семпло, но възхитително и за да постигне това, което ви се вижда семпло, харчи луди пари.

Тоалетите на госпожа Елстир не привличаха вниманието на хора, лишени от сигурен и строг вкус по отношение на облеклото. Аз не го притежавах, докато Елстир по думите на Албертин нямал равен на себе си с безупречния си вкус. Не се съмнявах никак в това, както и че изящните и прости на вид предмети в ателието му са истински чудеса, за които дълго е копнял, проследявал е пътя им от публична продан на публична продан, познавал е цялата им история до деня, когато е спечелил достатъчно пари, за да станат негова собственост. Но еднакво неосведомена като мен по този въпрос, Албертин не можа да ми каже нищо. Затова пък поради верния си инстинкт на кокетка, а може би и поради съжалението на бедно момиче, което още по-безкористно и по-тънко цени у богатите онова, с което не може самото то да се разкраси, тя с много разбиране ме запозна с изтънчения вкус на Елстир, който бил толкова придирчив, че намирал всички жени зле облечени, и понеже за него само в някое съотношение или отсянка се крие едва ли не цял свят, той поръчвал на безумни цени чадъри, шапки и манта за жена си, като научил и Албертин да вижда очарованието им, на което лишен от вкус човек не би откликнал, както не бях го доловил аз. Впрочем Албертин, учила малко живопис, без, както сама призна, да има най-малка „наклонност“, се прехласваше пред Елстир и благодарение на нагледните му обяснения разбираше от картини по начин, твърде различен от възторга й от „Кавалерия Рустикана“. При все че още не й личеше, тя бе много умна и ако изтърсваше понякога глупости, те се дължаха не на нея самата, а на средата и на възрастта й. Елстир й бе оказал благотворно влияние, но само частично. Всички форми на мисълта не бяха достигнали еднаква степен на развитие у Албертин. Вкусът към живописта бе почти догонил усета й за тоалета и за всички прояви на изящество, ала музикалният й вкус бе доста изостанал.