Марсель Пруст - По следите на изгубеното време II (Запленен от момичета в цвят)

— Ама че време! — възкликна тя. — Вечното лято в Балбек е направо подигравка. С нищо ли не се занимавате тук? Никога не се мяркате на голфа, нито на баловете в казиното, не яздите и кон. Сигурно умирате от скука. Не намирате ли, че човек се видиотява, като седи цялото време на плажа? Обичате да се припичате като гущер? Между другото, имате време. Явно не сте като мен, аз обожавам спорта. Не бяхте ли на конните надбягвания в Сон? Отидохме с трама. Е, да, няма да ви е забавно да се возите с такава таратайка цели два часа. Три пъти щях да отида и да се върна с колелото си.

Аз се възхищавах от Сен-Лу, когато той наричаше най-естествено местното влакче „въртележка“, защото час по час завиваше, а сега ме смути леснината, с която Албертин каза „трам“ и „таратайка“. Бе явно майсторка в подобен род обозначения и се уплаших да не би да забележи колко лично аз съм слаб в тази област и да ме презре. При това още не бях разкрил с какво богатство от синоними разполага малката тайфа за наименованието на влакчето. Докато Албертин разговаряше с някого, главата й оставаше неподвижна, ноздрите стиснати, само крайчецът на устните й помръдваше. Затова говореше с провлечено и носово произношение, което може да се обясни с провинциален произход, с юношеско подражание на британската флегматичност, с уроците на чуждестранна възпитателка или с хипертрофия на носната лигавица. Това предвзето произношение, което впрочем бързо изчезваше, когато тя опознаеше по-добре някого и си възвърнеше обичайната детска непринуденост, би могло да бъде отблъскващо. Но за мене беше своеобразно и имаше известно очарование. Не я ли видех няколко дни, аз си повтарях възбудено: „Не се мяркате никога на голфа“ с нейното носово произношение, когато ми бе казала тези думи съвсем изправена, с неподвижна глава. И в такива мигове си мислех, че няма по-запленяващо същество от нея.

Онази сутрин ние образувахме с нея една от щръкналите тук-там по дигата двойки, които се съединяват и се спират, колкото да разменят няколко думи, а после се разделят и всеки тръгва сам в различна посока. Използувах временната ни неподвижност, за да установя веднъж за винаги къде точно е бенката й и ето че също както запленилата ме фраза от сонатата на Вентьой, която паметта ми местеше произволно от андантето чак до финала, до деня, когато с партитурата в ръка я открих и я фиксирах на мястото й, в скерцото, така и бенката, която си представях ту на бузата, ту на брадичката й, се спря завинаги на горната й устна под носа. По същия начин се натъкваме и на стихове, които знаем наизуст, в пиеса, където най-малко сме очаквали да ги срещнем.

И ето че, сякаш за да може да се разгърне пред морето с цялото многообразие на формите си, пищният декоративен ансамбъл, образуван от красивото шествие на златистите и розовеещи, загорели от слънцето и вятъра девойки, приятелките на Албертин, всичките със стройни крака, гъвкав стан и все пак толкова различни една от друга, се появи срещу нас и се разтегна в успоредна на морето редица. Помолих Албертин да ми разреши да остана още малко с нея. За съжаление тя само им махна с ръка.

— Няма ли да ви се разсърдят, ако не отидете при тях — попитах я аз с надеждата, че ще се поразходим всички заедно.

До нас се приближи младеж с правилни черти и ракети за тенис в ръка. Играчът на бакара, от чиито лудости така се възмущаваше жената на първия председател на съда. Той поздрави Албертин с ледено и невъзмутимо изражение, явно връх на изискаността според него.

— От голфа ли идвате, Октав? Как мина, бяхте ли в добра форма? — попита го тя.

— О, иде ми да се пръсна! Изложих се.

— А Андре беше ли?

— Да, отбеляза седемдесет и седем точки.

— Охо, ами че това е рекорд!

— Аз имах вчера осемдесет и две.

Беше син на много богат индустриалец, който, изглежда, щеше да играе важна роля в предстоящото световно изложение. Бях поразен до каква степен у този млад човек, а и у други твърде редки познати от мъжки пол на тези девойки, познанието за всичко, свързано с дрехи, начина на носенето им, пури, английски напитки, коне, което владееха в най-малки подробности с горда непогрешимост, близка до немногословната скромност на учения, се бе развило у тях изолирано, без да е съпроводено макар с минимална духовна култура. Той никак не се колебаеше дали е редно да облече смокинг или пижама, но нямаше понятие кога може или не може да употреби известна дума, както и от най-елементарните правила на френски език. Това несъответствие между двете култури беше присъщо навярно и на баща му, председател на съюза на домовладелците в Балбек, защото в едно отворено писмо до избирателите, което бе разлепено по всички стени, той казваше: „Пожелах да видя кмета, за да поговоря с него по този въпрос, но той не пожела да слуша основателните ми жалби.“