Марсель Пруст - По следите на изгубеното време II (Запленен от момичета в цвят)

Няколко дни по-късно, въпреки не особеното желание на Албертин да ни представи един на друг, аз се запознах с цялата тайфа в състава й от първия ден останала ненакърнена в Балбек (като се изключи Жизел, с която не можах да пътувам, тъй като дълго чакахме пред бариерата на гарата, а и разписанието бе променено, така че влакът замина пет минути преди да пристигна, ала, между другото, вече не мислех за нея), както и с още две-три техни приятелки, на които ме представиха по моя молба. И тъй като очакваното удоволствие от новото момиче идваше от друго, запознало ме с него, последната ми позната беше като разновидност на роза, получена от друг вид роза. И подхвърчайки от чашка на чашка в този венец от цветя радостта да се запозная с някое друго ме подсещаше за онова, на което я дължах, и признателността ми бе примесена с не по-малко желание, отколкото новото ми въжделение. Скоро прекарвах цялото си време с младите момичета.

Уви! И в най-свежото цвете могат да се различат едва забележимите точки, които вече показват за посветения ум каква ще бъде, след като изсъхне или се оплоди, разцъфналата днес плът: неизменната и предопределена форма на семето. С наслада се любуваме на извивката на някое носле, подобно на възхитително издута вълничка над утринната вода, застинала сякаш неподвижно, позираща на художника, защото морето е толкова тихо, че приливът не се забелязва. И човешките лица като че ли не се променят, когато ги наблюдаваме, защото изменението им се извършва прекалено бавно, за да го възприемем. Достатъчно ми бе обаче да зърна край девойките майка им или леля им, за да измеря разстоянието, което щяха да изминат за по-малко от тридесет години чертите им под вътрешното въздействие на един, общо взето, отблъскващ тип, до деня, когато погледите залязват, когато цялото лице се скрива под хоризонта и потъва в сянка.

Знаех, че също така дълбоко, също така непобедимо както еврейският шовинизъм или християнският атавизъм у някои хора, убедени, че не са наследили нищо от предците си, под розовия цъфтеж на Албертин, Розмонд и Андре, без те да подозират, стоят в резерв, докато им дойде времето, дебел нос, издадена напред уста затлъстяло тяло, които ще ни смаят, но всъщност са били зад кулисите, готови да излязат на сцената, също както нечий драйфусизъм или клерикализъм, внезапен, непредвиден, съдбоносен или нечий национален и феодален героизъм, и едните, и другите, ненадейно откликнали на призива на обстоятелствата, извиращи от дълбоката същност на даден човек, съществуваща преди индивида, същност, чрез която той мисли и живее развива се, укрепва и умира, без да може да я разграничи от индивидуалните си изяви, които смята за своя истинска природа. Дори по отношение на умственото си развитие ние зависим много повече от природните закони, отколкото си въобразяваме, и умът ни предварително притежава, подобно на някое тайнобрачно растение, например пшеницата, известни особености, а ние си въобразяваме, че те са резултат на собствения ни избор. Ясни са ни само вторичните идеи, без да долавяме първичната причина (еврейска раса, френско семейство), която ги е произвела. Ние само ги проявяваме в желания момент. И може би докато едни от тях ни се струват резултат на размисъл, а други на не благоразумен начин на живот, ние всъщност сме наследили от семейството си, също както пеперудоподобннте растения формата на семето си, както идеите, с които живеем, така и болестта, от която ще умрем.

Също както в разсадник, където цветята цъфтят по различно време, аз видях в старите жени на плажа в Балбек твърдите зърна, меките грудки, в които щяха да се превърнат моите приятелки. Но какво ме засягаше това? Сега бе сезонът на техния цъфтеж. Затова, когато госпожа дьо Вилпаризи ме канеше на разходка, все се извинявах, че не съм свободен. Ходех у Елстир само заедно с новите си приятелки. Не можех да отделя дори един следобед, за да отида при Сен-Лу в Донсиер, както му бях обещал. Светските развлечения, сериозните разговори, дори беседването с приятел щяха да имат същото въздействие върху мен, ако ми попречеха да изляза с девойките, както ако в часа за обед ни заведат не да ядем, а да разглеждаме албуми. Възрастните или младите мъже, старите или зрелите жени, с които си мислим, че ни е приятно, са сякаш разположени върху плоска, нестабилна повърхност, защото ги познаваме само чрез зрителните ни възприятия, но насочим ли ги към девойките, очите ни се превръщат в пълномощници на другите сетива. Едно след друго те търсят в тях обонятелни, осезателни, вкусови качества, от които се наслаждават без помощта на ръцете и устните, и способни, благодарение на изкуството на транспониране, на удивителната склонност на желанието ни към синтез, да възсъздават под цвета на бузите или гърдите съприкосновението, вкусването, запретените докосвания, те придават на девойките консистенцията на меда, която се постига, когато събираш нектар в розариум, или в лозе, чиито гроздове изяждаш с очи.