Марсель Пруст - По следите на изгубеното време II (Запленен от момичета в цвят)

— Сгрешили сте — каза ми той. — Толкова е хубаво и любопитно. Да вземем например това странно същество, жокеят, върху когото се съсредоточават толкова погледи. Изправен мрачно пред оградата, със сивкаво лице въпреки ярката си жилетка, слят ведно с буйния кон, който удържа, колко интересно би било да уловите профила му, движенията, да покажете блестящото петно, образувано от него самия и от лъскавите тела на конете върху пистата за надбягване! Как всичко се преобразява в огромния залян от светлина хиподрум, колко сенки и отблясъци, смайващи взора ви, можете да видите само там! И колко красиви стават жените! Особено възхитително беше откриването на надбягванията, имаше необикновено елегантни жени във влажното холандско осветление, сякаш пронизващата хладина на водата стига чак до слънцето. Никога дотогава не бях виждал пристигащи с кола или наблюдаващи с бинокъл жени при такова осветление, което се дължеше може би на морската влага. Ах, как ми се искаше да го предам върху платното! Върнах се от надбягванията като луд с такова желание за работа.

После той заговори още по-разпалено за карането на яхта и се убедих, че състезанията с платноходки и спортните срещи с добре облечени жени, окъпани в синьо-зелената светлина на крайморски хиподрум, могат да бъдат толкова интересен сюжет за някой съвременен художник, както празненствата, които така охотно са рисували Веронезе и Карпачо.

— Това ваше сравнение е още по-точно — каза ми Елстир, — защото тези празненства са били донякъде морски поради града, в който са рисувани. Само че красотата на някогашните лодки е била най-често в тяхната тежест и сложно устройство. Останалите състезания по вода са били както тук, само че уреждани обикновено в чест на някое посолство, като онова, което Карпачо е изобразил в своята „Легенда за света Урсула“. Корабите са били масивни, напомнящи архитектурни построения и, кажи-речи, амфибии, по-малки Венеции сред голямата, когато, прикрепени към сушата с подвижни мостове, застлани с ален сатен и персийски килими, отвеждали жени във вишнев брокат или зелена коприна от Дамаск току до балконите с инкрустации от многоцветен мрамор, от които се навеждали други жени в рокли с черни ръкави, с бели клинове отстрани, закопчаващи се с перли или украсени с дантели. Не се е знаело къде свършва сушата, къде почва водата, дали са още в двореца или вече на кораба, на каравелата, галеаса 54, буцетавра 55.

Албертин със страшно внимание поглъщаше подробното описание на тоалетите и картините на разкош, рисувани от Елстир.

— Ах, как бих желала да зърна тези дантели. Венецианският бод е толкова красив! — възкликна тя. — Изобщо така ми се иска да отида във Венеция!

— Може би скоро ще имате възможност да се полюбувате на чудните тъкани, носени тогава там. Виждахме ги вече само върху картините на венецианските майстори или много рядко в църковните ризници, а понякога такава тъкан се мярваше и на публична продан. Казват обаче, че някакъв венециански художник, Фортуни, открил тайната на производството им и само след няколко години жените ще могат да се разхождат и главно да стоят у дома си, облечени в същите пищни брокати, които Венеция е украсявала с източни мотиви за своите патрицианки. Не знам доколко ще ми харесат, дали подобен костюм няма да бъде прекалено анахроничен за днешните жени дори ако го изложат на показ по време на състезание с лодки, защото, ако става дума за сегашните корабчета за разходка, те са пълна противоположност на корабите от епохата, когато Венеция е била „кралицата на Адриатика“. Най-голямото очарование на сегашната яхта, на обзавеждането й, на подходящите за този спорт тоалети е тяхната простота, присъща на всичко, свързано с морето, а аз обожавам морето. Ще ви призная, че предпочитам днешните моди пред тези от времето на Веронезе или даже на Карпачо. Най-красивото на нашите яхти — особено на средните по големина, не обичам грамадните, те са, кажи-речи, кораби, както и при шапките, трябва да се спазва известна мярка — са гладката им повърхност, простото устройство и млечносивият им цвят при облачно време. Каютата трябва да прилича на малко кафене. И с женските тоалети върху яхтата е същото. Очарованието им е, че са лехи, бели, гладки, от памучно платно, батиста, коприна, панама и на слънцето и синевата на морето се открояват като ослепителни бели петна, подобни на платната. Много малко жени впрочем се обличат добре, затова пък някои от тях са възхитителни. На конните надбягвания госпожица Лея имаше бяла шапчица и бяло чадърче — вълшебство. Какво не бих дал, за да притежавам чадърчето й.