Марсель Пруст - По следите на изгубеното време II (Запленен от момичета в цвят)

— О нищо особено, младежка скица. Костюм за ревю във „Вариете“. Далечно минало.

— А какво стана с модела?

Учудването, предизвикано от думите ми, само след секунда се смени върху лицето на Елстир с безразлично разсеяно изражение.

— Дайте ми бързо платното — каза ми той. — Чувам, че идва госпожа Елстир. И макар че младата особа с бомбето не е играла никаква роля в живота ми, мога да ви уверя в това, излишно е жена ми да вижда този акварел. Запазил съм го като забавен документ за тогавашния театър.

И преди да скрие зад себе си акварела, който навярно отдавна не бе виждал, Елстир го погледна внимателно.

— Ще трябва да запазя само главата. Долната част наистина е много слаба, ръцете са направо на начинаещ.

Бях отчаян, че госпожа Елстир дойде, защото щеше да ни забави още. Первазът на прозореца скоро стана розов. Защо ли да излизаме? Нямаше вече никаква надежда да срещнем девойките, така че нямаше никакво значение дали госпожа Елстир ще се раздели с нас по-рано или по-късно. Между другото, тя не остана дълго. Стори ми се доста скучна. Можеше да бъде хубава, ако беше на двадесет години и пасеше вол в полето край Рим. Ала черните й коси бяха прошарени, беше безинтересна, без да бъде естествена, защото си въобразяваше, че скулптурната й красота изисква тържествени маниери и царствена осанка, а възрастта й бе отнела всички прелести. Беше облечена най-просто. Трогнах се, но и се изненадах, че Елстир по повод и без повод казваше с почтителна нежност: „Моя хубава Габриел“, сякаш изпитваше умиление и уважение само като произнася тези думи. По-късно, когато се запознах с митологичната живопис на Елстир, госпожа Елстир стана красива и за мен. Разбрах, че Елстир бе едва ли не обожествил някакъв идеален тип, резюмиран в линии и арабески, които се срещат непрекъснато в творчеството му, понеже бе посветил цялото си време, всичките си умствени възможности, с една дума, целия си живот на задачата да долови колкото може по-ясно тези линии и да ги възпроизведе най-вярно. Този идеал бе за Елстир истински култ, толкова строг и придирчив, че не допускаше никога самоуспокоение. Този идеал бе негова най-съкровена същност, затова той не бе могъл да го разглежда с необходимото отдалечение и да се вдъхновява от него до деня, когато го е срещнал осъществен вън от него в едно женско тяло, тялото на жената, станала впоследствие госпожа Елстир, у която той е можел вече — това е възможно само за нещо, което е извън нас — да го види достоен за възхищение, вълнуващ, божествен. Какво умиротворение да докосва с устни Прекрасното, което дотогава е трябвало с толкова мъка да извлича от себе си, а сега, тайнствено въплътено, само се предоставяше за многократно и плодотворно общение! Тогава Елстир не е бил вече в първата си младост, когато творецът разчита за осъществяване на идеала си само на мощната си мисъл. Наближавал е възрастта, когато трябва да се удовлетвори тялото и то да даде тласък на силата на духа, когато неговата умора, подтикваща ни към материализъм, и намаляването на активността, поради възможността да използуваме пасивно чужди влияния, постепенно ни внушават, че може би има някои тела, някои технологии, някои благословени ритми, които така естествено претворяват в живота наш идеал, че и без гениалност, само като копираме движението на рамото, напрежението на шията, бихме създали шедьовър. Това е възрастта, когато ни е приятно да милваме с поглед Красотата вън от нас, край нас, в някой гоблен, в някой красив ескиз на Тициан, открит у вехтошаря, в някоя любовница, красива като ескиза на Тициан. Разбрал веднъж това, не можех вече да видя госпожа Елстир, без да изпитам удоволствие, тялото й загуби част от тежестта си, защото вложих й него една мисъл, мисълта, че тя е безплътно създание, портрет от Елстир. Тя наистина стана портрет за мене, каквато бе и за него. Конкретните данни не значат нищо за твореца, те са за него само повод да разкрие дарованието си. Ако видите наредени един до друг десет портрета на различни хора, рисувани от Елстир, веднага отгатвате, че са преди всичко творби на Елстир. Само че след прилива на гениалност, който открива живота, мозъкът се уморява, равновесието постепенно се нарушава и като река, надмогваща силното насрещно течение, животът накрая взима превес. Обаче по време на първия си период, творецът малко по малко открива закона, формулата на неосъзнатата си дарба. Той знае кои ситуации, ако е белетрист! Кои пейзажи, ако е живописец, му доставят суровия материал, безразличен сам по себе си, но необходим за неговото изследване, както са необходими лабораторията или ателието. Той знае, че е създал шедьоврите си, използувайки ефектите на смекчената светлина, изобразявайки угризения на съвестта, които изменят представата за вина или жени, подобни на статуи, легнали под дърветата или полупотопени във водата. Ще дойде ден, когато мозъкът му ще се изхаби и той няма да бъде вече способен, пред същата натура, която геният му е използувал, за умственото усилие, което единствено може да създаде художествена творба, ала творецът все пак ще продължава да я търси, щастлив, ако е до нея, заради духовното удоволствие, примамка да се залови за работа, което тя буди в него. И вярва суеверно в нея, сякаш тя превъзхожда всичко останало, сякаш в нея е заложена вече значителна част от художествената творба, сякаш тя му я поднася едва ли не завършена. Занапред ще общува с моделите си, ще ги боготвори, ще води безкрайни разговори с разкаяли се престъпници, чиито угризения и нравствено възраждане са били някога тема на романите му. Ще купи полска къща в край, където мъглата смекчава светлината. Дълги часове ще наблюдава къпещи се жени. Ще колекционира красиви тъкани. И така красотата на живота, израз, донякъде лишен от съдържание, стадий, намиращ се извън изкуството и на който, както видяхме, се спря в развитието си Суан, беше стадият, до който поради изтощаване на творческия гений, преклонение пред формите, допринесли за разцвета му, и стремеж към по-малко усилие щеше един ден постепенно да се принизи художник от ранга на Елстир.