Марсель Пруст - По следите на изгубеното време II (Запленен от момичета в цвят)

Когато му признах разочарованието си от църквата в Балбек, той възкликна:

— Как сте могли да се разочаровате от портала й, ами че това е най-интересно изографисаната библия, която народът някога е чел. Богородица и всички барелефи, разказващи живота й, са най-нежната и най-вдъхновената форма на безкрайната поема на преклонение и славословене, съчинена от Средновековието в чест на Мадоната. Ако знаехте редом с най-добросъвестно точното предаване на свещения текст какви изтънчени хрумвания е имал старият ваятел, каква дълбока мисъл, каква възхитителна поезия. Например идеята за големия воал, в който ангелите носят тялото на Богородица, толкова свято за тях, че не смеят да го докоснат направо. Казах му, че същата тема е разработена в църквата „Сент-Андре-де-Шан“. Той бе виждал снимки от портала й, но ми обърна внимание, че суетенето на дребните селяни, които тичат всички наедно около Богородица, съществено се различава от сериозното държане на двата големи ангела, така стройни, така изящни, почти италиански. Ами идеята за ангела, отнасящ душата на Богородица, за да я съедини с тялото й, или при срещата на Богородица с Елисавета как майката докосва гърдата на Мария и се учудва, че е набъбнала; превързаната ръка на акушерката, която не искала да повярва, без сама да провери, в непорочното зачатие. Ами поясът, който Богородица хвърля на свети Тома, като доказателство за възкресението. Припомнете си също как Богородица смъква воала от гърдите си, за да прикрие голото тяло на сина си, докато от едната му страна църквата събира кръвта, виното и причастието, а от другата Синагогата, чието царство е свършено, стои със завързани очи и счупен скиптър, като ведно с короната от главата си изпуска скрижалите на Стария завет. Ами съпругът, който помага в часа на Страшния съд на младата си жена да излезе от гроба, като поставя ръката й до собственото си сърце, за да я успокои и да я убеди, че то наистина тупти, не е ли страшно мило и находчиво хрумване? Припомнете си и ангела, отнасящ слънцето и луната, вече ненужни, защото е казано, че светлината на Кръста ще бъде седем пъти по-мощна от тяхната. И другият ангел, потапящ ръка в купела на Исус, за да види дали водата е достатъчно топла. И онзи, който излиза от облаците, за да положи венец, върху челото на Богородица, докато останалите наблюдават от небето, наведени над оградата на небесния Ерусалим, и вдигат ръце от ужас или радост при вида на наказанието на грешниците или на блаженството на богоизбраните. Защото пред вас са всички кръгове на небето, цяла една необятна теологична и символична поема. Бълнуване, откровение, превъзхождащо хиляди пъти всичко, което ще видите в Италия, където впрочем по-посредствени скулптори са копирали дословно тази челна стена. Съгласете се, че това е въпрос на гениалност. Не е имало епоха, когато всички са били талантливи, това са измислици, по-невероятни от баснята за „Златния век“. Вярвайте ми, човекът, изваял тази фасада, е бил толкова надарен и е имал такава проникновена мисъл, както днешните творци, от които най-много се възхищавате. Ако отидем заедно, ще ви покажа нагледно това. Той е предал някои думи от службата на Успение Богородично така тънко, че и Редон не може да се сравни с него.

Но все пак, когато отворих изпълнените си с копнеж очи пред балбекската църква, аз видях не обширната картина на небето, за която ми говореше той, нито изписаната върху фасадата смайваща теологична поема, която ми ставаше ясна сега. Заговорих му за високите статуи на светците, стъпили сякаш върху кокили и образуващи нещо като алея.

— Тя тръгва от незапомнени времена, за да стигне до Исус Христос — обясни ми той. — От едната страна са духовните му предци, от другата — плътските, царете на Юдея. Тук са представени всички векове. А ако се бяхте вгледали по-внимателно в онова, което ви се е сторило кокили, щяхте да бъдете в състояние да назовете стъпилите върху тях. Защото щяхте да разпознаете Златния телец, под краката на Мойсей, овена — под Авраам, демона, подстрекаващ жената на Потифар — под Йосиф.

Споделих с него също, че очаквах да видя едва ли не персийски храм и че навярно това е една от причините за разочарованието ми.

— Не сте прав — възрази той. — Това е до голяма степен така. Някои елементи са чисто ориенталски. Един капител толкова точно възпроизвежда персийски сюжет, че не може да се обясни само с жизнеустойчивостта на източните традиции. Ваятелът навярно е копирал донесено от мореплавателите ковчеже.