Марсель Пруст - По следите на изгубеното време II (Запленен от момичета в цвят)

Баба се стараеше да разсее съмненията ми, като ме уверяваше, че ще работя успешно и охотно, ако съм здрав. И тъй като нашият лекар бе сметнал по-разумно да ме предупреди, че здравословното ми състояние е сериозно застрашено, и ми предписа какви предпазни мерки трябва да взема, за да избягна някоя нова криза, аз подчинявах всичките си развлечения на тази цел, смятайки я безкрайно по-важна от тях: да укрепна достатъчно, за да осъществя творбата, която може би нося в себе си, и откакто бях в Балбек, упражнявах строг и постоянен контрол над себе си. Не биха могли да ме накарат да се докосна до чашата кафе, което би ме лишило през нощта от сън, абсолютно необходим за мен, за да не се чувствувам уморен на другия ден. Ала щом пристигнехме в Ривбел, поради възбуждението от новото за мен развлечение, а и защото се намирах в специална зона, където ни въвежда необичайното, след като пререже търпеливо изприданата в продължение на толкова дни нишка, водеща ни към благоразумието, ми се струваше, че утрешният ден никога вече нямаше да настъпи, че не ми предстои да изпълня никакви планове. Точният механизъм на разумния режим, предназначен да ги запази, изчезваше. Когато лакеят посягаше за палтото ми, Сен-Лу ме питаше:

— Дали няма да ви е студено? Може би е по-добре да останете с него, хладно е.

— Не, не — отвръщах аз и може би не усещах студа, но във всеки случай вече бяха съвсем далече от мен и страхът да не се разболея, и мисълта, че непременно трябва да живея, и значението, което отдавах на работата си. Подавах палтото си на прислужника, влизахме в залата под звуците на войнствения марш, изпълнен от циганите, тръгвахме между сервираните маси като по утъпкан път към славата и усещайки в цялото си тяло прилив на жизнерадост и плам под въздействие на звуците на оркестъра, оказващ ни военни почести и посрещащ ни триумфално, без да сме го заслужили, ние прикривахме възбуждението си с важно ледено изражение и вяла походка, за да не подражаваме на певиците на кафене-шантаните, които, след като изпеят бойка мелодия със закачливо съдържание, се връщат тичешком на сцената, дръзки като спечелил победа генерал.

Още с влизането в ресторанта ставах друг човек. Не вече внук на баба, за която се сещах едва на излизане от него, а временен побратим на келнерите, които щяха да ни обслужат. Количеството бира и особено шампанско, които в Балбек не бих достигнал за цяла седмица, макар че за спокойното ми трезво съзнание вкусът на тези напитки безспорно представляваше удоволствие, което обаче лесно можех да пожертвувам, в Ривбел поглъщах само за един час, като при това прибавях, прекалено разсеян, за да усетя вкуса им, и няколко капки порто и давах на цигуларя два луидора, спестявани в продължение на цял месец, за да си купя не си спомнях вече какво. Някои келнери, сновящи между масите, летяха с пълна скорост с блюдо върху протегнатата си напред длан и сякаш единствената цел на препускането им бе да не го изпуснат. И наистина шоколадените суфлета пристигаха на местопредназначенията си, без да бъдат обърнати, а картофите а л’англе — наредени както първоначално около агнешкото от Пойак, макар че при такова галопиране би трябвало да се разбъркат. Направи ми впечатление един много висок келнер, увенчан с великолепни черни коси и с тен, присъщ по-скоро на рядък вид птици, а не на човешкия род той тичаше без отдих и сякаш без цел от единия до другия край на залата и напомняше папагалите ара, изпълващи големите клетки в зоологическите градини с ярките си краски и необяснимото си възбуждение. Скоро гледката се организира — поне за мен — и стана някак по-стройна. Цялата шеметна дейност се подчини на спокоен и хармоничен ритъм. Гледах кръглите маси — те бяха безчет и изпълваха ресторанта, както планетите небето върху старинните алегорични картини. Впрочем някаква неудържима притегателна сила действуваше между тези различни светила и вечерящите край всяка маса бяха вперили очи само към чуждите маси, с изключение на някой богаташ-амфитрион, успял да довлече в ресторанта прочут писател и мъчещ се сега да измъкне от него с помощта на чародейната въртяща се маса незначителни реплики, от които дамите се прехласваха. Хармонията на тези астрални маси не възпрепятствуваше неспирното сноване на безчислените келнери, които, тъй като не бяха седнали като гостите на ресторанта, а прави, се движеха в по-висша сфера. Вероятно един тичаше да донесе предястия, друг вино, трети — допълнителни чаши. Но макар продиктувано от различни основания, вечното им препускане между кръглите маси разкриваше все пак накрая закона за шеметното и същевременно планомерното им движение. Седнали зад грамада от цветя, две уродливи касиерки, погълнати от безконечни пресмятания, приличаха на магьосници, опитващи се да предвидят посредством астрологични изчисления катаклизмите, които ставаха понякога на този небосвод, съответствуващ на представите на средновековната наука.