Марсель Пруст - По следите на изгубеното време II (Запленен от момичета в цвят)

— Ще си взема шалче — каза ми Блок-син. — Зефир и Борей си оспорват надмощието в рибоносното море и ако позакъснеем след представлението, виж, че сме се прибрали при първите лъчи на розовопръстата Еос. Добре, че се сетих — обърна се той към Сен-Лу, когато бяхме вече на улицата и аз изтръпнах, защото веднага разбрах по подигравателния му тон, че ще заговори за господин дьо Шарлю: — Кой беше знаменитият манекен с тъмен костюм, когото развеждахте онзи ден по плажа?

— Вуйчо ми — отвърна Сен-Лу, неприятно засегнат.

За съжаление Блок съвсем не се стараеше да избегне „гафовете“. Той се запревива от смях.

— Моите поздравления! Би трябвало да отгатна, невероятен шик и страшно забавна мутра на изкуфял потомък на най-знатен род.

— Съвсем на погрешен път сте, той е много умен — възрази Сен-Лу вбесен.

— Жалко! В такъв случай не е завършен тип. Между другото много бих искал да се запозная с него. Бих нахвърлил вярна скица на подобен галфон. Отдалеч само да го гледаш, ще си умреш от смях. Но аз бих пренебрегнал карикатурното — жалка тема за твореца, влюбен в пластичната красота на фразата — в чутурата му, която, моля да ме извините, ме спука от смях и бих изтъкнал аристократичното у вуйчо ви, което, общо взето, прави потресающо впечатление и щом престанеш да се хилиш, те поразява с издържания стил. Има обаче нещо — обърна се той към мен, — за което искам да те питам и всеки път, когато сме заедно, някой бог, блажен обитател на Олимп, ме кара да забравя напълно, а това сведение можеше досега и сигурно може тепърва да ми бъде от голяма полза. Коя е красивата особа, с която те срещнах в зоологическата градина заедно с един мъж, когото съм виждал, струва ми се, и едно дългокосо момиче?

Още тогава бях разбрал, че госпожа Суан не си спомня името на Блок, понеже го бе назовала иначе и го бе аташирала към някакво министерство, а мен и през ум не ми беше минало след това да го питам дали наистина работи там. Но как Блок, който по нейните думи й се беше представил, можеше да не знае името й? Така се смаях, че не му отговорих веднага.

— Моите поздравления във всеки случай — продължи той. — Сигурно не си скучал с нея. Няколко дни преди това я бях срещнал във влака, опасващ Париж. Тя благоволи да развърже, заради твоя покорен слуга, корсета, опасващ нея самата: никога не съм прекарвал по-сладки мигове и тъкмо щяхме да си уговорим среща, някакъв неин познат се качи на предпоследната спирка без капка свян.

Аз замълчах и това като че ли не се хареса на Блок.

— Надявах се да узная от теб адреса й и да вкусвам няколко пъти седмично насладите на Ерос, любимеца на боговете, но не настоявам, щом си решил да бъдеш дискретен спрямо професионалистка, която ми се отдаде три пъти поред между Париж и Поан-дю-Жур, и то по най-изтънчен начин. Все ще я срещна някоя вечер.

След тази вечеря отидох веднъж у Блок и той ми върна визитата, но аз бях излязъл и Франсоаз го зърнала, когато питал за мен, а по някаква случайност макар да бе идвал в Комбре, тя никога досега не го бе виждала. Затова знаеше само, че един познат на мен „господин“ дошъл да ме търси, не знаела по каква причина; бил облечен небрежно и не й направил особено впечатление. Колкото и да ми беше ясно, че някои представи на Франсоаз за обществото, изградени въз основа на смешение на думи и имена, които веднъж за винаги се бяха объркали в главата й, ще си останат завинаги непонятни за мен и макар отдавна да не я разпитвах в такива случаи, не можах да се въздържа да не изясня — безуспешно — какво чак толкова главозамайващо се криеше за нея в името Блок. Защото едва казал й, че младият мъж, когото е зърнала, е господин Блок, тя отстъпи няколко крачки назад от изумление и разочарование.

— Как, това ли е господин Блок? — възкликна тя поразена, сякаш една толкова знаменита особа би трябвало да има външност, от която веднага да личи, че пред теб стои не кой да е, и също като човек, според когото дадена историческа личност не оправдава репутацията си, тя повтаряше развълнувано и в тона и се долавяха наченки на всеобхватен скептицизъм в бъдеще: — Как, това ли е господин Блок? О, наистина не бих казала, ако се съди по външния му вид.

И като че ли я беше яд на мен, сякаш съм надценил пред нея Блок. Ала при все това прибави добросърдечно:

— Че какво, като е господин Блок, вие може да кажете, че не изглеждате по-зле от него.

Съдено й бе да се разочарова, макар в друго отношение и не така болезнено, и от Сен-Лу, когото обожаваше: узна, че е републиканец. А при все че говорейки за португалската кралица, Франсоаз казваше непочтително (всъщност признак за най-голяма почит сред простолюдието): „Амели, сестрата на Филип“, Франсоаз бе роялистка. Но маркиз, при това маркиз, пред когото тя се прехласваше, да бъде за републиката, й се струваше невероятно. Яд я беше на мен, също както ако й бях подарил кутия, която тя е сметнала златна и ми е благодарила горещо, а после един бижутер й разкрил, че е само позлатена. Тя тутакси престана да уважава Сен-Лу, но скоро след това той пак се издигна в очите й, защото тя размисли и реши, че щом е маркиз, не може да бъде републиканец, а само се преструва, така му отърва, защото при сегашното правителство това щеше да му донесе големи облаги. От този миг изчезна и хладното й държане със Сен-Лу, и недоволството от мен. А заговореше ли за него, тя казваше. „Лицемер!“ с широка и добродушна усмивка, от която си личеше, че му е простила и пак го тачи както преди.