Марсель Пруст - По следите на изгубеното време II (Запленен от момичета в цвят)

Не само Блок-баща се радваше на успех в дома си. Моят другар имаше още по-голям успех пред сестрите си: макар че им говореше начумерено, забил глава в чинията си, той ги разсмиваше до сълзи. Те впрочем бяха възприели езика на брат си и го използваха във всекидневието, сякаш бе единствен и задължителен за интелигентните хора. Когато влязохме, по-голямата каза на една от по-малките:

— Иди да предупредиш дълбокоумния ни баща и достопочтената ни майка.

— Кучки! — обърна се към тях Блок. — Представям ви конника Сен-Лу, бързометния копиеносец, дошъл за няколко дни от Донсиер, града с домове от гладък камък и с много коне.

Понеже беше колкото начетен, толкова и невъзпитан, репликите му обикновено завършваха с някоя съвсем не омировска шега:

— Хайде, загърнете малко пеплосите си с красивите аграфи. Що за предвземки? Да не сте пред баща си.

А госпожици Блок се заливаха в буен смях.

— Казах на брат им каква радост ми е доставил, като ме посъветва да чета Бергот, чиито книги страшно много са ми харесали.

Блок-баща познаваше Бергот само защото го бе виждал отдалеч, а животът му — само по хорските приказки по същия косвен начин бе запознат и с творчеството му, посредством псевдолитературни преценки. Той живееше в света на приблизителното, където се кланят в празното пространство и съдят както завърнат. А в този свят неточността и неосведомеността не намаляват самоувереността, а тъкмо обратното. Благотворното чудо на самолюбието се състои именно в това — тъй като малко хора са в състояние да поддържат блестящи връзки и да имат задълбочени познания останалите, макар лишени от тях, пак си въобразяват, че са галеници на съдбата, защото поради зрителна илюзия което и място да заема някой в социалния амфитеатър, то му се струва най-доброто и той вижда не така облагодетелствувани като себе си онеправдани и достойни за оплакване дори най-високопоставените. С лекота споменава имената им и ги одумва, без да ги познава, осъжда постъпките им и ги презира, без да ги разбира. Дори в случаите, когато умножените от самолюбието жалки лични предимства не биха могли да доставят всекиму необходимата доза щастие, по-голяма, отколкото на другите, завистта наваксва недостига. Вярно е, че завистта се изразява с презрителни изявления и се налага да ги изтълкуваме съответно: „не желая да се запозная с него“ означава „не мога да се запозная с него“. Това е логичният смисъл, но емоционалният е безспорен: „не желая да се запозная“. Знаем, че не е така, но не признаваме и то не само пред другите, просто така го чувствуваме и това е достатъчно, за да заличи разликата, те да ни достави щастие.

Тъй като егоцентризмът дава възможност на всеки да види различните обществени слоеве в краката си, а себе си на трона, господин Блок-баща си позволяваше да бъде безпощаден и когато, пиейки шоколада и сутрин, видеше, едва разгърнал вестника, името Бергот под някоя статия, той го поставяше набързо на подсъдимата скамейка, произнасяше присъдата си и си доставяше успокояващото удоволствие да повторя след всяка глътка горещ шоколад:

— Този Бергот вече не може да се чете. Ама че досадно животно. Иде ми да се откажа от абонамента си. И как само го усуква, как го е замазал! — И Блок-баща посягаше за втора филия с масло.

Впрочем измамният престиж на Блок-баща се разпростираше и отвъд собственото му поле на зрение. Децата му на първо място считаха, че той надвишава другите. Децата винаги са склонни било да подценяват, било да превъзнасят родителите си, пък и за всеки добър син баща му е винаги възможно най-добрият баща независимо от всички обективни причини за възхищение. А при господин Блок те не липсваха напълно. Той бе образован, находчив и привързан към близките си. В най-тесен семеен кръг се ползуваше с голямо обаяние, защото, ако в светското общество съдят за хората съгласно известно мерило — между другото лишено от смисъл — и според неправилни, но строго определени норми, сравнявайки ги с всички други негови изтънчени представители, в не така компактния буржоазен живот семейните обеди и вечери се въртят около личности, веднъж за винаги признати за приятни, забавни, които не биха се задържали и две вечери на сцената в светските кръгове. С една дума, ако в буржоазните среди не съществуват изкуствено създадените величини на аристокрацията, те са заменени с още по-абсурдни. Така например собственото му семейство, а и доста далечните сродници заради мнимата прилика във формата на мустаците и горната част на носа наричаха господин Блок лъжехерцог Д’Омал. (Нима пред холовете на някой клуб момчето, което килва каскета си на една страна и силно пристяга куртката си, за да заприлича на чуждестранен офицер, не придобива тежест сред другарите си.).