Марсель Пруст - По следите на изгубеното време II (Запленен от момичета в цвят)

— Естествено, възникне ли повод да се изтърси глупост, можем да сме сигурни, че няма да го изпуснете. Пръв бихте му лизали краката, ако беше тук! — развика се той, докато Нисим Бернар бе свел тъжно към чинията къдравата си брада, напомняща цар Саргон.

Откакто приятелят ми си бе пуснал брада, също така къдрава и със синкави отблясъци, той много приличаше на вуйчото.

— Как? Вие сте син на маркиз дьо Марсант? Познавах го много добре — обърна се господин Нисим Бернар към Сен-Лу.

Аз реших, че той употреби думата „познавах“ в същия смисъл, както бащата на Блок, когато казваше, че познавал Бергот: тоест само по лице. Но той добави:

— Баща ви беше мой добър приятел.

Междувременно Блок бе станал тъмночервен, баща му изглеждаше страшно недоволен, а госпожици Блок не можеха да си поемат дъх от смях. Защото поради склонността към показност, потискана у господин Блок-баща и у децата му, вуйчото бе свикнал да лъже за щяло и нещяло. Например ако при пътуване отседнеше в хотел, Нисим Бернар заповядваше (както би сторил и господин Блок-баща) на лакея си да донесе всичките му вестници в трапезарията посред обеда, когато всички клиенти са там, за да видят, че пътува с лакей. Само че, запознаеше ли се с някого там, вуйчото разправяше нещо, което племенникът му никога не би казал: че е сенатор. Колкото и да бе сигурен, че един ден ще се разбере, че си е присвоил тази титла, в момента той не можеше да устои на изкушението да си я припише. Господин Блок-баща страдаше много от лъжите на вуйчото и от неприятностите, които те му навличаха.

— Не му обръщайте внимание, той е невероятен шегобиец — пошепна той на Сен-Лу, но само изостри любопитството му, защото приятелят ми много се интересуваше от психологията на лъжците.

— По-лъжлив е и от Одисей от Итака, макар че Атина го е наричала най-лъжливия смъртен — допълни приятелят ми Блок.

— Гледай ти, можех ли да очаквам, че ще вечерям със сина на моя приятел! Ами че аз имам негова снимка в дома си в Париж и сума ти писма! Винаги ми викаше „вуйчо“, тъй и тъй не разбрах защо. Беше очарователен човек, искрящ от остроумие. Спомням си вечерята, която дадох в Ница, присъствуваха Сарду, Лабиш, Ожие…

— Молиер, Расин, Корней — продължи иронично Блок-баща, а синът завърши изброяването:

— Плавт, Менандър, Калидаса.

Нисим Бернар, оскърбен, прекъсна рязко разказа си и като се лиши от едно голямо удоволствие, мълча аскетически до края на вечерята.

— Медношлемий Сен-Лу — каза Блок, — вземете си още малко натежали от мазнина кълки от тази патица, които славният жертвоприносител неведнъж е облял с червено вино.

Обикновено след като извадеше от склада си заради някой блестящ другар на сина си анекдота за сър Рюфюс Израел и други знаменитости, убеден, че е трогнал дълбоко сина си, господин Блок-баща се оттегляше, за да не би да „се обезцени“ в очите на „хлапака“. Ала ако имаше и някакъв съвсем особен повод, както например, когато синът му издържа конкурса в университета, господин Блок прибавяше към обичайните анекдоти следната иронична забележка, която пазеше по-скоро за личните си приятели и затова Блок-младши страшно се гордееше, ако баща му я поднесеше на негови гости: „Правителството извърши нещо непростимо. Не се посъветва с господин Коклен. Господин Коклен не скри недоволството си.“ Господин Блок се представяше за реакционер, презрително настроен към театралните дейци.

Госпожици Блок и брат им се изчервиха обаче до уши, когато Блок-баща, в желанието си да прояви докрай кралска щедрост към двамата „съкласници“ на сина си, заповяда да донесат шампанско и вметна нехайно, че за да ни достави развлечение, е поръчал да купят три билета за представлението на една оперетна трупа в казиното. Той изказа съжаление, че не могъл да ангажира ложа. Всичките били заети. Впрочем от личен опит неведнъж бил установил, че в партера е по-добре. Само че, ако синът имаше един недостатък — според него невидим за другите — простащината, бащата имаше друг — скъперничеството. Затова вместо шампанско ни поднесоха в кана обикновено пенливо вино, а вместо кресла в партера бе поръчал три места в амфитеатъра, наполовина по-евтини, убеден благодарение на свръхестествената намеса на недостатъка си, че нито на трапезата, нито в театъра (където всички ложи бяха празни) няма да забележим разликата. Когато потопихме устни в плитките чаши — синът ги удостои с епитета „дълбокодънни кратери“, бащата ни показа една картина, която толкова обичал, че я бил взел със себе си в Балбек. Каза ни, че е Рубенс. Сен-Лу го попита в наивността си дали носи подписа на художника. Господин Блок се изчерви и отговори, че го е изрязал, защото не се побирал в рамката, но това нямало значение, нали не възнамерява да я продава. После той се сбогува набързо с нас, за да се посвети изцяло на „официален вестник“, чиито броеве се валяха навсякъде в къщата: трябвало непременно да го следи, заради „положението си в парламента“, само че не ни осветли какво точно е то.