Марсель Пруст - По следите на изгубеното време II (Запленен от момичета в цвят)

Изглежда, че съжали за резкостта си, защото не дълго след това получих — в марокенена подвързия с инкрустирано върху предната корица парче кожа с гравирано върху него букетче незабравки — книгата, която ми бе заел, а аз му бях върнал не по Еме (той бе „вън от хотела“), а по момчето от лифта.

Щом господин дьо Шарлю си замина, Робер и аз можахме най-сетне да отидем на вечеря у Блок. И ето че по време на това скромно празненство аз разбрах, че анекдотите, които моят приятел намираше така безкритично забавни, бяха разказвани от господин Блок-баща, а най-интересният „мъж“ бе винаги някой негов приятел, когото Блок окачествяваше така. В детството си се възхищаваме от някои хора — баща, по-находчив от другите членове на семейството, учител, издигнал се в очите ни заради метафизичните истини, които ни разкрива, съученик, изпреварил ни в развитието си (такъв бе Блок за мен), който презира Мюсе от „Упование в бога“, докато ние още го харесваме, а когато стигнем до татко Льоконт или до Клодел, вече се възторгва само от:

Или от:

И от всички нощи на Мюсе помни само:

А когато се възхищаваме безкритично от някого, ние приемаме и с възторг цитираме негови изказвания, доста по-посредствени от други, които, предоставени на собствения си критерий, бихме отхвърлили строго, също както някой писател използва в романа си, под предлог, че са автентични, разни „остроумици“ и въвежда лица, които се оказват мъртъв баласт в цялостното живо произведение, най-посредствените елементи в него. Портретите на Сен-Симон, създадени от него, без навярно да им се е любувал, са достойни за възхищение, докато находчивите реплики на духовитите хора, които е познавал, не представляват нищо особено или са станали неразбираеми за нас, макар да са имали очарование за него. Той би сметнал нечестно да измисли нещо, което му се е струвало така изтънчено или колоритно казано от госпожа Корнуел или Луи XIV. Можем да се натъкнем при много други писатели на същото отношение и то се поддава на различни тълкувания, но засега е достатъчно да отбележим следното: в състоянието си на „наблюдатели“ ние сме много под равнището си на творци.

Така че дълбоко у приятеля ми Блок се бе залостил Блок-баща, изостанал с четиридесет години от сина си разказващ глупави анекдоти и смеещ се на тях още по-силно, отколкото външният, истинският Блок-баща, защото на смеха на бащата, който повтаряше два-три пъти финала, за да могат слушателите му напълно да се насладят на смешката, пригласяше гръмкия смях с който синът непременно приветствуваше на трапезата бащиното остроумие. Затова, след като кажеше най-умни неща, младият Блок прибягваше към семейния принос и за кой ли не път ни поднасяше някои от бисерите, които бащата показваше (едновременно със сюртука си) само в тържествените дни, когато Блок-младши водеше гост, когото си заслужаваше да смаят: било негов професор, било съученик, отличил се по всички предмети, или както тази вечер Сен-Лу и мен. Смешките бяха от този род: „Един забележителен военен историк много компетентно доказа, опирайки се на фактите, защо в руско-японската война японците непременно ще бъдат сразени, а русите ще излязат победители“ или „Това е рядък човек — минава за голям финансист в политическите кръгове, а във финансовите — за голям политик“. Тези историйки се редуваха с един анекдот за барон дьо Ротшилд и един друг за сън Рюфюс Израел, и двамата извадени на сцената доста двусмислено, за да се създаде впечатлението, че господин Блок ги е познавал лично.

Самият аз се подведох и от начина, по който господин Блок-баща заговори за Бергот, също сметнах, че е негов стар приятел. А господин Блок познаваше всички знаменитости, без да ги познава, само ги беше срещал отдалеч в театъра или по булевардите. Обаче той си въобразяваше, че собствената му външност, име, личност не са им непознати и като го зърнат, често едва се сдържат. Да не го поздравят. Светските хора от своя страна, макар да познават талантливи и оригинални личности, не ги разбират истински само защото ги канят на вечеря. Но когато си поживял малко в светското общество, поради глупостта на представителите му си много изкушен да попаднеш в невзрачни среди, където си познат, „без да те познават“, и си склонен да им припишеш голяма интелигентност. Убедих се в това, когато заговорих за Бергот.