Марсель Пруст - По следите на изгубеното време II (Запленен от момичета в цвят)

Ала баба ми смигна да се кача в стаята си и да си легна независимо от настойчивите молби на Сен-Лу, които за мой голям срам намекна пред господин дьо Шарлю, че често вечер, преди да заспя, ме наляга печал, а на чичо му това сигурно нямаше да се стори особено мъжествено. Постоях още малко и си отидох, но много се изненадах, когато малко след това на вратата ми се почука и като попитах кой е, ми отговори сухо господин дьо Шарлю:

— Аз съм, Шарлю, мога ли да вляза, господине? — А когато затвори вратата, поде със същия далечен и сух тон: — Племенникът ми спомена преди малко, че понякога ви е тягостно, преди да заспите, както и че се възхищавате от книгите на Бергот. Тъй като имам в куфара си една, която сигурно не познавате, донесох ви я, за да се разсеете в тези неприятни минути.

Благодарих развълнувано на господин дьо Шарлю и му признах, че се бях уплашил, напротив, да не би от думите на Сен-Лу, че нощта ми действува потискащо да ме сметне по-глупав, отколкото съм.

— Нищо подобно — отвърна той по-меко. — Може би нямате особени лични достойнства, толкова малко хора ги имат! Но поне още известно време ще бъдете млад, а младостта крие винаги очарование. Освен това господине, непростимо глупаво е да намираме смешни или осъдителни чувства, които не споделяме.

— Аз обичам нощта, а вие казвате, че се боите от нея. Обичам мириса на розите, а един мой приятел го втриса от него. Мъча се да проявявам разбиране към всичко и се въздържам да осъждам каквото и да е. Изобщо не се оплаквайте твърде. Не бих казал, че подобни тъжни настроения не са мъчителни, зная колко може да се страда от нещо, непонятно за други. Но вие поне сте вложили уместно чувствата си във вашата баба. Виждате я често, пък и това е позволена обич, имам предвид обич, която е взаимна. Има толкова много чувства, за които не може да се каже същото.

Той се разхождаше надлъж и нашир из стаята, разглеждаше един предмет, повдигаше друг. Останах с впечатлението, че иска да ми каже нещо, а не знае в каква форма да го стори.

— Взел съм още едно томче от Бергот със себе си, ще ви дам и него — каза той и позвъни.

След малко влезе един хоп.

— Извикайте управителя, само той е в състояние да изпълни умно някое поръчение.

— Господин Еме ли, господине?

— Не зная името му, да спомних си, че го наричат така. Хайде, по-живо, бързам!

— Ей сега ще дойде, господине, преди малко го зърнах долу — отвърна момчето, което искаше да се покаже добре осведомено.

Мина известно време. Момчето се върна.

— Легнал си е, господине, но аз мога да изпълня поръчката ви.

— Не, просто го събудете.

— Не мога, господине, той не нощува в хотела.

— Оставете ни тогава!

— Много сте мил, господине, — казах му аз, когато момчето излезе. — Един том от Бергот ми стига.

— И на мен така ми се струва в крайна сметка.

Господин дьо Шарлю продължаваше да крачи из стаята ми. Така минаха няколко минути. После, като се поколеба малко и на няколко пъти промени намерението си, той се завъртя на токовете си, подхвърли ми студено с предишния си рязък глас: „Лека нощ, господине!“ — И си отиде.

След всички възвишени чувства, които изрази тази вечер пред мен, сутринта в деня на отпътуването си, на плажа, точно когато се канех да вляза в морето, господин дьо Шарлю се приближи до мен, за да ме предупреди, че баба ще ме чака веднага след банята ми, и ме смая, като ме ощипа свойски по врата и добави с просташки смях:

— Но вие, малки негоднико, пет пари не давате за баба си, нали?

— Как, господине, аз я обожавам!

— Господине — заяви той с леден тон, като отстъпи една крачка, — вие сте твърде млад и би трябвало да се възползувате от това, за да научите две неща: първо, въздържайте се да изразявате прекалено естествени и разбиращи се от само себе си чувства; второ, не бързайте да отговаряте на това, което ви се казва, преди да сте разбрали смисъла му. Ако бяхте взели тази предпазна мярка, нямаше да ми отговорите пет за четири като глух и да станете за смях пред мен не само с котвичките, избродирани на банския ви костюм. Заех ви една книга на Бергот, която ми е нужна. — Пратете ми я след един час по същия управител с комичното и забавно име, предполагам, че не си е легнал в този час. Карате ме да си дам сметка, че избързах снощи, като ви говорих за очарованието на младостта. Щях да ви окажа по-голяма услуга, ако ви изтъкнех нейното лекомислие, непоследователност и неразбиране. Надявам се, господине, че този малък душ ще ви бъде не по-малко полезен от къпането. Но не стойте като истукан, ще се простудите. Довиждане господине.