Марсель Пруст - По следите на изгубеното време II (Запленен от момичета в цвят)

— Бяхте ли вчера на банкета във Външното министерство? — попита баща ми маркиза. — Аз не можах да отида.

— Не, не бях — отвърна усмихнат господин дьо Норпоа. — Признавам, че го пожертвувах заради съвсем различно развлечение. Вечерях у една жена, за която може би сте чували прелестната госпожа Сван.

Майка ми едва-що не трепна, но се овладя. По-бързо реагираща от баща ми, тя предварително се безпокоеше за неща, на които той още не бе откликнал. Предусещаше неприятностите, които му се случваха както някои лоши новини за Франция се узнават по-рано в чужбина, отколкото у нас. Но тъй като й бе любопитно що за хора ходят у Суанови, тя попита господин дьо Норпоа кого е срещнал там.

— Ей богу… според мен в този дом ходят предимно… мъже. Няколко от тях бяха женени, но точно тази вечер жените им били неразположени и не бяха дошли — отвърна маркизът с прибулено от лукавство добродушие, като изгледа всички ни с благо и дискретно изражение, което привидно смекчаваше, а всъщност ловко подчертаваше иронията му. — Ако искам да бъда справедлив, трябва да кажа, че там ходят и жени, само че… спадащи по-скоро — как да се изразя — към републиканските среди, отколкото към обществото, на което принадлежи Сван (маркизът изговаряше това фамилно име с „в“). Знае ли човек? Може би някой ден у тях ще се оформи политически или литературен салон. Впрочем те изглеждат доволни и от сегашното си положение. Струва ми се дори, че Сван едва ли не се перчи с новите си познанства. Изреждаше у кого били канени той и жена му идущата седмица, макар че няма никакво основание да се гордее с близостта си с подобни хора, при това с такава явна липса на сдържаност, добър вкус и даже такт, че направо е смайващо за един толкова изтънчен човек. Все повтаряше: „Нямаме нито една свободна вечер!“, сякаш това е кой знае каква чест, като истински парвеню, а той все пак съвсем не е парвеню. Защото Сван имаше много приятели и даже приятелки и без да преувеличавам или да проявявам нескромност, мога да кажа, че ако не всички или повечето, то поне една, но затова пък много високопоставена, не би се показала може би съвсем неотстъпчива и би установила връзка с госпожа Сван и не една овца на Панюрж би я последвала. Но като че ли Сван не е направил ни една крачка в това направление. Как! И пудинг „Неселроде“! След такова лукулово угощение ще трябва да проведа лечение в Карлсбад, за да дойда на себе си. Сван може би е почувствувал, че трябва да преодолее доста големи пречки. Неговият брак бе посрещнат с неодобрение, не ще и дума. Говореше се, че жена му била богата, но това е явна лъжа. Както и да е, цялата тази история направи неприятно впечатление. Освен това Сван има извънредно богата леля с отлично обществено положение, жена на финансов магнат. Тя не само отказа да приеме госпожа Сван, но поведе истинска кампания сред приятелките и познатите си, за да последват примера й. Това не значи, че някой представител на висшето общество в Париж се е държал непочтително с госпожа Сван… Не, разбира се, не (пък и съпругът й не би преглътнал оскърблението). Едно нещо е любопитно във всеки случай: защо Сван, който има толкова много познати, и то от най-избраните среди, ухажва известен кръг хора, който, най-меко казано, е доста нееднороден? Аз познавам Сван отдавна и признавам, че ми е необяснимо и много забавно, когато този добре възпитан мъж, толкова търсен в най-изтънчените салони, благодари излиятелно на началник-канцеларията на министъра на пощите, загдето им е дошъл на гости, и го пита дали госпожа Сван би могла да посети жена му. Все пак сигурно не се чувствува на мястото си, това очевидно не е неговата среда. Ала въпреки това нямам впечатлението, че Сван е нещастен. Вярно е, че преди да се оженят, жена му прибягваше до най-грозен шантаж: всеки път, когато Сван й откажеше нещо, тя пък му отказваше да види дъщеря си. Бедният Сван, колкото прозорлив, толкова и наивен, винаги си въобразяваше, че отдалечаването на дъщеря му е просто съвпадение и затваряше очи за действителността. При това тя му устройваше постоянно скандали и всички смятаха, че в деня, когато постигне целта си и го накара да се ожени за нея, няма да има вече никакви задръжки и животът им ще бъде ад. А ето че стана точно обратното. Мнозина се надсмиват на начина, по който Сван говори за жена си, пускат даже шеги по този повод. Разбира се, не очакваха, че Сван, даващ си повече или по-малко сметка, че е… (нали помните думата, употребена от Молиер?) ще тръгне да тръби за това urbi et orbi 2, ала все пак, когато казва, че жена му е прекрасна съпруга, всички намират, че прекалява. А всъщност това не е толкова далеч от истината: прекрасна по свой маниер, който не всички мъже биха предпочели. Между нас казано, не ми се вярва Сван, който я познава толкова отдавна и съвсем не е глупав, да не е наясно по въпроса, но, тъй или иначе, тя изглежда привързана към него. Не казвам, че не е лекомислена, но и Сван не пада по-долу, ако се вярва на злите езици — можете да си представите как работят за тяхна сметка! Тя му е признателна за това, което той направи за нея, и противно на всеобщите опасения е станала кротка като ангел.