Марсель Пруст: По следите на изгубеното време II (Запленен от момичета в цвят)

Откакто представлението бе свършило, моят интерес към играта на Берма, несковаван и неограничаван вече от действителността, постоянно нарастваше, но чувствувах нужда да си го обясня. При това, докато Берма бе на сцената, той се насочваше с еднаква сила (без да отдели или да обособи нещо) към всичко, което тя предлагаше на зрението и слуха ми, неразделимо като самия живот. Затова, щастлива, че открива един разумен повод за възхищение в похвалите за безизкусността на актрисата, за тънкия й вкус, моята любознателност попиваше в себе си тези похвали, подчиняваше ги на себе си, както някой пиян човек разпростира властта на оптимизма си над действията на съседа си и те го довеждат до умиление. „Вярно — казвах си аз, — какъв великолепен глас, каква сдържаност, какви прости тоалети, колко умно постъпих, като избрах точно «Федра»! Не, не съм разочарован, разбира се!“

Появи се студеното говеждо с моркови, положено от кухненския ни Микеланджело върху огромни кристали от желе, наподобяващи блокове от прозрачен кварц.

— Имате първокласен готвач, госпожо — каза господин дьо Норпоа. — А това е много важно. В чужбина ми се е налагало да поддържам изискано домакинство и зная колко трудно се намира съвършен майстор за кухнята. Поканили сте ни на приказна вечеря наистина.

Действително Франсоаз, свръхвъзбудена от амбицията да приготви най-сетне в чест на видния гост сложно и трудно меню, достойно за дарованията й, се беше потрудила много повече, отколкото само за нас и си бе възвърнала неподражаемото умение от дните в Комбре.

— Ето нещо, което не могат да ви поднесат в ресторант, имам предвид най-добрите — задушено говеждо с желе, което да не дъха на лепило, и месо, пропито от миризмата на морковите, прекрасно! Може ли да си взема още малко — добави той, като посочи блюдото. — Любопитно би ми било да изпробвам майсторството на вашия Вател в съвсем друг вид постижение, как би се справил например с „Бьоф Строганов“.

За да има своя дял в приятната вечеря, господин дьо Норпоа ни поднесе различни анекдоти, с които често угощаваше колегите си, и ни цитира ту смешната фраза на един политик, чиято слабост били дългите изречения, изпъстрени с несвързани метафори, ту лаконичното изказване на някой дипломат, известен с атицизма си. Но всъщност критерият, според който маркизът противопоставяше двете фрази, се отличаваше рязко от собствения ми мерник за художествените произведения. Много отсенки ми се изплъзваха. Не виждах особена разлика между думите, които той цитираше, заливайки се в смях, и онези, от които се възхищаваше. Той спадаше към хората, които биха казали за любимите ми книги: „Разбирате ли ги? Аз лично признавам, че не ги разбирам, не съм посветен.“ Аз бих могъл да му върна същото — че не разграничавам остроумието от глупостта, красноречието от надутостта, които той откриваше в някоя реплика или реч, а и липсата на какъвто и да е убедителен довод, поради който едното е добро, а другото лошо, правеше за мен подобен вид литература по-тайнствена и по-непонятна от всяка друга. Разбрах само едно: че в политиката да повтаряш банални мисли, не е белег за посредственост, а за превъзходство. Когато господин дьо Норпоа си служеше с изтъркани вестникарски изрази, произнасяйки ги натъртено, те явно придобиваха значение само защото ги произнасяше той, и то толкова голямо, че изискваха тълкуване.

Майка ми много разчиташе на салатата от ананас и трюфели. Само че, след като спря на нея проницателния си поглед на наблюдател, той я изяде, скрит зад дипломатическата си сдържаност, и не сподели с нас мнението си за нея. Майка ми настоя да си вземе повторно и той си взе, но вместо очаквания комплимент каза само:

— Подчинявам се, госпожо, защото виждам, че това е истински указ от ваша страна.

— Четохме във вестниците, че сте беседвали продължително с крал Теодосий — му каза баща ми.

— Вярно е, кралят е рядък физиономист, като ме видя в партера, той благоволи да си припомни, че бях имал честта да разговарям с него няколко дни наред в Баварския двор, когато той не мислеше още за източния си трон (нали знаете, че му го предложиха на един европейски конгрес и той доста се колеба дори преди да даде съгласието си, защото според него този трон не бе достоен за потеклото му, най-благородно в цяла Европа от хералдическа гледна точка). Той прати при мен адютанта си и аз естествено побързах да се отзова на желанието на краля.

— Доволен ли сте от резултатите от посещението му?