Марсель Пруст: По следите на изгубеното време II (Запленен от момичета в цвят)

— Накратко — продължи господин дьо Норпоа, като се обърна към баща ми, — Вогубер постигна огромен успех, който дори надхвърля надеждите му. Той очакваше наистина любезен тост (и това вече щеше да бъде не малко след сгъстилите се през последните години облаци), но нищо повече. Някои от присъствуващите ме увериха, че при четене на текста човек не може да си представи какво впечатление е направил тостът, произнесен със съответна интонация и паузи от краля, майстор в словесното изкуство, който подчертавал мимоходом вложените намерения и тънки намеци. По този повод ми разказаха една много забавна подробност, която още веднъж разкрива юношеското очарование на крал Теодосий, с което той печели много сърца. Точно при думите „духовно сродство“, най-сполучливият нов термин в речта, който дълго ще бъде предмет на коментарии в министерствата, негово величество, предчувствувайки колко ще се зарадва нашият посланик, за когото тези думи ще бъдат справедливо увенчаване на усилията му, ако не и на мечтите му, един вид маршалски жезъл, той се извърнал към Вогубер и като спрял на него пленителния си поглед, характерен за Етингенската династия, наблегнал на така подходящо намереното определение — „сродство“, истинска находка, и го произнесъл с такъв тон, та на всички да стане ясно, че го е употребил напълно съзнателно и целенасочено. Изглежда, че Вогубер едва овладял вълнението си и аз го разбирам. Едно лице, заслужаващо пълно доверие, сподели с мен, че след вечерята, в тесен кръг, негово величество се приближил до Вогубер и му казал полугласно: „Доволен ли сте от ученика си, драги маркизе?“ Едно е сигурно — заключи господин дьо Норпоа, — подобен тост допринесе повече за засилването на сродството между двете страни, отколкото двадесет години преговори. Обикновени думи наистина, но вижте колко уместни се оказаха, как целият европейски печат ги повтаря, какъв жив интерес предизвикаха и колко поновому прозвучаха. Между другото те напълно съответствуват на стила на този владетел. Не бих казал, естествено, че той намира всеки ден такива чисти диаманти. Но рядко се случва в предварително подготвена реч или особено в непринуден разговор той да не сложи своя отпечатък (щях да кажа своя подпис!) с някоя находчива забележка. Не мога да бъда упрекнат в пристрастие, защото съм враг на оригиналните нововъведения. В деветнадесет от двадесет случая те са опасни.

— Така е, затова смятам, че последната телеграма на германския император едва ли е била по вкуса ви — забеляза баща ми.

Господин дьо Норпоа вдигна очи към небето, сякаш искаше да каже: „Ах този император!“

— Преди всичко това е проява на неблагодарност. Това е повече от престъпление, груба грешка и глупост, която бих окачествил като колосална. Впрочем, ако не се намери кой да го спре, човекът, изгонил Бисмарк, е способен да отрече постепенно цялата политика на Бисмарк, а това би било скок в неизвестността.

— Моят мъж ми каза, господине, че някое от следващите лета ще го заведете в Испания. Много ще се радвам за него.

— Да, да, страшно съм изкушен от този проект, много бих искал да направя това пътешествие с вас, скъпи мой. А вие, госпожо, решили ли сте вече къде да прекарате ваканцията?

— Може би ще отида със сина си в Балбек.

— Ах, Балбек е прекрасно място, минах оттам преди няколко години. Почват да строят доста кокетни вили: мисля, че ще ви хареса. Но мога ли да ви попитам, защо сте избрали точно Балбек?

— Синът ми много иска да види някои църкви в този край и главно църквата в Балбек. Страхувах се да не би уморителното пътуване и главно условията там да се отразят зле на здравето му, но, узнах, че наскоро са построили превъзходен хотел и ще имаме удобствата, необходими за състоянието му.

— Дано не забравя да кажа за този хотел на една дама, която непременно ще се възползва.

— Църквата в Балбек е прекрасна, нали, господине? — попитах аз, като потиснах огорчението си, че една от примамките на Балбек били кокетните вили.

— Да, не е лоша, но не може да издържи сравнението с истински изваяните скъпоценности, каквито са Реймската и Шартърската катедрали или бисерът сред всички, по мой вкус, парижката „Сент Шапел“.

— Но нали църквата на Балбек е отчасти романска?

— Да, тя е в романски стил, а сам по себе си той е извънредно студен и с нищо не предсказва изяществото и въображението на готическите архитекти, които превръщат камъка в дантела. Църквата в Балбек заслужава да се види, ако отидете в този край, интересна е. Когато в някой дъждовен ден се чудите какво да правите, влезте вътре, ще видите гробницата на Турвил.