Марсель Пруст - По следите на изгубеното време II (Запленен от момичета в цвят)

Чак сега познах суровия поглед, който ме бе накарал да се обърна, когато минах малко преди това пред казиното, погледа, спрян върху мен в Тансонвил, когато госпожа Суан бе извикала Жилберт.

— Дали между многото метреси, които, както ми казахте, е имал чичо ви, не е била и госпожа Суан?

— О, изключено! Той наистина е много добър приятел на Суан и винаги готов да го защити, но никога не съм чувал да е бил любовник на жена му. Бихте предизвикали голямо удивление сред светските среди, ако оставите впечатлението, че мислите така.

Не посмях да му възразя, че бих предизвикал още по-голямо удивление в Комбре, ако не мислех така.

Господин дьо Шарлю заплени баба. Той наистина отдаваше изключително значение на всичко, свързано с произхода и общественото положение, и баба забеляза това, но и през ум не й мина да го порицае, реакция, която издава обикновено затаена завист и раздразнение, че друг се ползува от желани, но недостъпни предимства. Доволна, напротив, от съдбата си, чужда на съжалението, че не живее в по-блестяща среда, баба преценяваше съвсем обективно недостатъците на господин дьо Шарлю и говореше за чичото на Сен-Лу с благосклонна и безпристрастна усмивка, почти със симпатия, като възнаграждение за удоволствието, което им доставя безкористното наблюдение на някой обект, особено когато както в този случай обектът е човек, чиито претенции, ако не законни, то поне своеобразни, рязко го открояват от хората, с които тя общуваше. При това тя много лесно му прости неговите аристократични предразсъдъци заради яркия му интелект и способността му да откликва, които веднага се чувствуваха у него за разлика от толкова други светски хора, над които Сен-Лу се присмиваше. В противовес на племенника си чичото не ги бе пожертвувал в името на по-високи стремежи. За него можеше да се каже по-скоро, че е примирил едното с другото. Притежател в качеството си на потомък на ньомурските херцози и ламбалските принцове на архиви, мебели, гоблени, портрети на прадедите си, рисувани от Рафаело, Веласкес, Буше, той с право можеше да каже, проследявайки, семейната им хроника, че посещава музей и единствена по рода си библиотека. За разлика от Сен-Лу той издигаше аристократическото си наследство върху пиедестала, от който племенникът му го бе смъкнал. А може би, тъй като не се увличаше по идеология като Сен-Лу, той не се задоволяваше с празни приказки, гледаше по-реалистично на хората и не желаеше да пренебрегне този важен елемент на престиж в техните очи, който, от една страна, доставяше безспорна наслада на въображението му, а от друга, неведнъж се оказваше мощно помощно средство в практическата му дейност. Неразрешен си остава спорът кой е прав — дали подобните нему или хората, които следват съкровения си идеал и подтиквани от него, се отказват от предимствата си и се посвещават на осъществяването му: те напомнят писателите и художниците, готови да пожертвуват формалното усъвършенствуване, артистичната наслада, като се увличат по модерното, войнствените народи, които подемат инициативата за всеобщо разоръжение, самовластните правителства, които се демократизират и отменят суровите закони, доста често без животът да възнагради благородните им усилия, защото едните загубват дарбата си, другите — вековното си надмощие. Пацифизмът понякога поражда нови войни, а снизходителността — разрастване на престъпността. Не може да се отрече, че стремежът на Сен-Лу към искреност и отърсване от предразсъдъците е много благороден, ала ако съдим по външните резултати, похвално е, че господин дьо Шарлю не е бил вдъхновен от същия стремеж, защото е пренесъл в дома си голяма част от прекрасните, украсени с резби мебели от двореца Германт, вместо да ги подмени, както бе сторил племенникът му, с обстановка в модерен стил, дело на Льобуровци и Гийоменовци. Вярно е обаче, че идеалът на господин дьо Шарлю беше много изкуствен и в еднаква степен светски и естетичен, ако тези епитети могат да се свържат с думата идеал. За него бяха изтънчени само няколко много красиви и рядко културни жени, чиито прабаби два века преди тях са олицетворявали славата и елегантността на някогашната епоха, и се чувствуваше добре само с тях. Навярно неизменното му възхищение бе искрено, но подсилено от многото исторически и художествени реминисценции, събудени от имената им, както познанията за античността имат немалък дял във възторга на образования човек от одите на Хораций, по-слаби може би от съвременната поезия, към която той би останал равнодушен. Всяка от тези жени, сравнена с коя да е красива буржоазка, беше за него все едно съвременно платно, изобразяващо път или сватба, в сравнение със старинни картини с дълга, добре позната история: папата или кралят, който ги е поръчал, лицата, при които са попаднали чрез дарение, покупка, присвояване или наследство, във връзка с някое събитие или най-малкото с брак, и затова имат исторически интерес, така че собствените ни познания им придават нова стойност, засилват съзнанието, че имаме богата памет и обширна ерудиция. Господин дьо Шарлю беше щастлив, че възпрепятствувани от същите предразсъдъци, тези няколко жени не общуваха с нечистокръвни жени, бяха се запазили непокътнати, ненакърнени в благородството си за неговия култ, както някоя фасада от XVIII век с пиластрите си от розов мрамор, останала непроменена от новото време.